„Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27)

Жан-Пиер дьо Косад (1675–1751)

йезуит

Не можете да съдите за знаменията на времената!

Как така, макар постоянно да сме предупреждавани, че всичко, което се случва в света, е само сянка, образ и тайна на вярата, ние гледаме единствено на външното и не възприемаме загадката, която те съдържат?

Попадаме в този капан като хора без разум, вместо да повдигнем очите си към началото, източника и произхода на всички неща, в Когото те всички имат своето истинско име и правилните си пропорции; в Когото всичко е свръхестествено, божествено и освещаващо; в Когото всичко е част от пълнотата на Иисус Христос, и всяко обстоятелство е като камък в изграждането на небесния Йерусалим, а всичко допринася за построяването на жилище за нас в този чуден град.

Вярата е светлината на времената. Чрез вярата завесата се раздира, за да разкрие вечната истина. Когато една душа е получила това разбиране чрез вярата, Бог ѝ говори чрез всички създания; вселената е за тази душа живо Писание, което Божият пръст непрестанно изписва пред очите ѝ. Историята на всеки отминаващ миг е свещена история; Светите книги, продиктувани от Божия Дух, са за нея само началото на божественото наставление. Всичко, което се случва — и не е записано — е за нея продължението на Писанието. Написаното е тълкуването на ненаписаното. Вярата съди едното чрез другото.