Божиите блага са ми достатъчни, защото се уповавам на Него

Света Хилдегард от Бинген (1098–1179)

бенедиктинска игуменка и Учител на Църквата

Божиите блага са ми достатъчни, защото се уповавам на Него

[Света Хилдегард представя видение, в което порокът и добродетелта си отговарят един на друг:]

Думите на Сребролюбието

„Не съм глупава, а съм по-мъдра от онези, които гледат ветровете и след това изискват въздухът да им даде всичко, от което се нуждаят. Грабвам всичко към себе си; събирам всичко в пазвата си; колкото повече съм събрала, толкова повече притежавам. За мен е по-добре да имам всичко, от което се нуждая, отколкото да прося от другите. Не върша зло, когато отнемам неща от човек, който има повече, отколкото му е нужно, защото когато имам всичко, от което се нуждая, не се тревожа, че ще имам нужда от нещо от някого другиго. Когато имам в пазвата си всичко, което желая, аз щастливо се изпълвам и се радвам. В такива моменти не се страхувам от никого, а живея в блаженство и не се нуждая от ничие милосърдие. Аз съм хитроумно мъдра и никой не може да ме измами, когато изисквам всичко. Как може това да ми навреди? Аз не съм крадец или разбойник, а вземам всичко, което желая, и придобивам всичко със собствената си хитрост.“

Отговорът на чистото доволство

„О, дяволска измама, ти бързо ограбваш като вълк и поглъщаш чуждите притежания като лешояд. … Ти живееш в ожесточение и забравяш Бога, защото не Му се доверяваш… Не желаеш успеха на другия, а черпиш своето съществуване от благата на другите, защото нищо не ти е достатъчно.

Аз обаче пребивавам над звездите, където всички Божии блага са ми достатъчни, и се радвам на сладкия звук на тамбурина, когато се уповавам на Него. Целувам слънцето, когато Го държа с радост; прегръщам луната, когато Го държа с любов, и когато всичко, което е произлязло от слънцето и луната, ми е достатъчно. Защо да желая повече, отколкото ми е нужно? Защото, понеже проявявам милосърдие към всичко, съм кротка и полезна на всички. Участвам в пира на Царя, защото съм дъщеря на Царя!“