Каменната чорба

Каменната чорба

Имало едно време един скитник, който бил гладен като вълк. След три дни гладуване, пристигнал в едно село. Уви, това било най-клетото село в цялата област. По-големи скъперници, от живеещите в това село, нямало по целия свят. Жителите били богати, кухненските им шкафове били пълни, но никога не канели гости.

-Трябва да пестим!- повтаряли те.

-Нищо не се знае; внезапно може някой приятел да дойде.

Но, такива алчни скъперници нямали приятели.

-Чук, Чук, Чук!-скитникът почукал на вратата на първата къща.

-Кой си? Какво искаш?- викнал един глас.

-Сигурно искаш нещо гратис, нали? Махни се, нямам нищо да ти дам! Нямам нищо за изхвърляне!

Скитникът опитал в съседната къща, но получил същия отговор. Така от къща на къща, накрая почукал на вратата на кмета, разположена до площада на селото.

-Исках да го попитам само за малко вода!- казал с усмивка на злобното лице, което надничало из зад вратата.

-Започвам да приготвям вкусна каменна чорба.

Пролуката на вратата се разширила:

-Каменна чорба ли каза?

-Да!- казал скитникът с невинно изражение.

-Притежавам магически камък, имам нужда само от малко вода.

Кметът, мърморерки,  подал кофа с вода.

-Както виждам, вие сте сам!- казал скитникът.

 -Не бихте ли искали да ми правите компания? Не се хваля, но казват, че моята каменна чорба е най-добрата по целия свят. Не бихте ли намерили по- голяма тенджера?

-Аз никога не съм чувал да говорят за това!- измърморил кметът.

 Взел най-голямата тенджера, която имал и я дал на скитника, който запалил огън в центъра на селото, извадил от чантата си един голям камък, изчистил го много добре и после го сложил в тенджерата.

Почти всички жители на селото се стекли в кръг около скитника и тенджерата.

-Ти ще ядеш ли от храната?- попитало едно момиче, правейки гримаса.

-Имаш право!-казал скитникът.

-Каменната чорба е много по-вкусна с лук, но ще трябва да се задоволя  само с камъка.

След малко една ръка подала  глава лук.

-Благодаря, госпожо!- казал скитникът. Прибавил лука и вкусил бульона.

-Прекрасно! Хората гледали все по-невярващи.

-Разбирам какво мислите; каменната чорба е най-хубава освен с лук и с една шепа  боб, но аз се задоволявам и с това.

Едно момче пристигнало запъхтяно с пълна купа с боб.

-На драго сърце я приемам, ако ти ще ядеш с мен!- казал скитникът изсипвайки боба в тенджерата.

Домакините гледали навъсени чорбата.

-Ах, знам какво мислите?- казал скитникът.

-Чорбата не ви харесва, ако освен боба и лука няма и гъби.

-Аз давам гъбите!- възкликнала госпожица Умереност, учителката. Изтичала вкъщи и се върнала с кошче  гъби, които изсипала при лука и боба.

-Разбира се, малко е бледа!- извинил се скитникът; месото дава хубавия цвят на чорбата, освен лука и гъбите.

-Месо! Месо!- възкликнал месарят, и той въодушевен от идеята да яде каменна чорба, отишъл да вземе едно хубаво парче  месо и малко наденица.

Скитникът вкусил от чорбата и казал:

-Един картоф, няколко домата и една, две репи биха я направили достойна за цар!

-О да, да, картофи, домати… и репи!

В този момент госпожите запретнали ръкави, една от тях закопала бързо от градината си, изкарвайки картофи и репи. После набрала доматите.

-Заповядайте, носете чинии и лъжици!- казал сърдечно скитникът; също и покривка.

-Не е ли нужно и малко сол?-попитала друга жена и изтичала  вкъщи да вземе сол.

Богатата чорба вече кипвала в тенджерата: лук, боб, гъби, месо, картофи и репи… и камъка.

Ароматът предизвиквал апетит у хората. Хлебарят изтичал да вземе дузина хрупкави самуни хляб, другите донесли сирене, а кръчмарят една дамаджана вино. Някои домакини донесли торти с ябълки.

Покривката била застлана в центъра на площада, всички се разположили и скитникът напълнил чиниите с топла и вкусна чорба.

Всички яли с радост и благодарение на виното завършили, пеейки колкото им глас държи.

         -Този е най-вкусният обяд в моя живот!- ликувал кметът; камъкът ти е наистина изключителен.

-Скъпи приятели, той е изцяло ваш, подарявам ви го!- казал скитникът.

-Какво? Наистина ли ни подаряваш магическия камък?- попитали жителите на селото, с просълзени очи.

-Ще можем да се срещаме, да ядем и да празнуваме заедно и друг път с каменната чорба. И не ще ни струва нищо.

-Ех, да!- казал скитникът, обличайки палтото си; но не забравяйте да прибавите малко сол, лук, боб, гъби и малко месо… .

-Със сигурност няма да забравим!

-В действителност забелязал съм, че тези малки добавки правят по-вкусна чорбата!- завършил скитникът, преди да тръгне отново на път.

В действителност камъка, който сварили за да приготвят чорбата е себелюбието на жителите на селото. Благодарение на измамата на скитника, селяните се превръщат в общност.

-Ти считаш ли, че литургията е времето и мястото за да намериш единение и братство с другите християни?