ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XXXIII седмица – сряда
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из първата книга Макавейска 7, 1.20-31
В онези дни:
Бяха хванати тъй също седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили.
Но най-достойна за очудване и за славна памет беше майката, която, гледайки как седемте й синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа. Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и думаше им: „Аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: аз не съм дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго. Затова Творецът на света, който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони.“
Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тези думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че го има за приятел и ще му повери почетни длъжности. Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази.
След много убещавания тя се съгласи да придума сина си. Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: „Синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала. Моля те, синко, погледай небето и земята, и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и, достоен за братята си, приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя.“
Докле още говореше тя, момъкът каза: „Какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Мойсей. А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.“
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 16, 1.5-6.8вси 15 (О: 15в)
О Когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам. Господи.
Чуй, Господи правдата ми, послушай вика ми. Приеми молба от нелъжливи уста. О
Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми. Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото си към мене, чуй моите думи. О
Пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите криле. Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице, когато се събуждам, с Твоя образ ще се насищам. О
О Алилуя. Аз ви избрах от света, за да идете и да принесете плод, и плодът ви да пребъдва, казва Господ. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 19, 11-28
В онова време:
Понеже беше близо до Йерусалим и хората мислеха, че тозчас ще се яви царството Божие, Исус каза още една притча.
И рече: „Някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне.
И като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече:
„Търгувайте, докле се завърна.“
Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казваха: „Не искаме той да царува над нас.“
И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.
Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“ И му рече: „Хубаво, добри рабе, задето ти ми беше верен в твърде малко, бъди властник над десет града.“
Дойде вторият и рече: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“ Рече и на тоя: „И ти бъди над пет града.“
Дойде и друг и рече: „Господарю, ето твоята мина, която пазих в кърпа, понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което ти не си турил, и жънеш, което не си посеял.“
Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе; ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?“
И рече на присъствуващите: „Вземете от него мината и я дайте на оня, който има десет мини.“
И му рекоха: „Господарю, той има десет мини!
„Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а на онзи, който няма, ще се отнеме и това, що има. А ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посочете пред мене.“
И като каза това. Той тръгна по-нататък, възлизайки за Йерусалим.
Това е слово Господне.