ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XXXIII седмица – вторник
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из първата книга Макавейска 6, 18-33
В онези дни:
Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив на глед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо. Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше, както трябваше да правят всички, решени да противостоят, отколкото от любов към живота да ядат това, що не е позволено.
Тогава поставените при беззаконието жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо, та чрез това да се избави от смъртта, и по старото с тях другарство да се възползва от тяхното човеколюбие. Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече – за светия от Бога даден закон, отговори и каза: „Веднага да ме предадат на смърт“:
„Защото недостойно е за нашата възраст да лицемерим, а не би много млади, като узнаят, че деветдесет годишният Елеазар преминал в езичество, и те поради моето лицемерие, заради краткия и нищожен живот, да паднат чрез мене в заблуда; с това аз бих нанесъл безчестие и петно на страстта си. И да бих се избавил от людски мъки в сегашно време, аз не бих избегнал десницата на Всемогъщия ни в тоя живот, ни след смъртта. Затова, разделяйки се сега храбро със живота, аз ще се покажа достоен за старостта, а на младите ще оставя добър пример, ако охотно и доблестно отивам на смърт за многопочетните и свети закони.“
Щом каза това, той веднага отиде на мъчение. Тогава и онези, които го водеха, измениха изказаното му малко преди това доброжелателство в омраза поради горе казаните думи, понеже ги сметнаха за безумие.
Готвейки се вече да умре под ударите, той изпъшка и рече: „На Господа, който има съвършено знание, е известно, че аз, имайки възможност да се избавя от смърт, приемам с бичувано тяло люти страдания, и с душа охотно да търпя от страх пред Тебе.“
Тъй свърши той живота си, като остави в смъртта си не само за юноши, но и за твърде много от народа, пример за доблест и паметник за добродетел.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 3, 2-3.4-5.6-7 (О: 6в)
О Господ ме закриля.
Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене, мнозина казват на душата ми: „За него няма спасение в Бога.“ О
Но ти. Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми. С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина. О
Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля. Няма да се уплаша от десетте хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене. Стани, Господи! Спаси ме. Боже мой. О
О Алилуя. Бог пръв ни възлюби и прати Сина Си като изкупителна жертва за нашите грехове. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 19, 1-10
В онова време:
Исус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Исуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“
И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“
А Закхей застана и рече на Господа: „Ето, половината от имота си. Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.“
Тогава Исус рече за него: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраам, понеже Син човечески дойде да подири и да спаси погиналото.“
Това е слово Господне.