XXXI седмица обикн. време – петък – год. II – 31о2
ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XXXIседмица – петък
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до филипяни 3,17-4,1
Подражавайте, братя, на мене, и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. Понеже мнозина, за които често ви съм говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното.
А нашето живелище е на небесата, от дето очакваме и Спасителя, нашия Господ Исус Христос, който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото Славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.
И тъй, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 121, 1-2.4в-5 (О: 1)
ОЩе отидем в дома Господен радостни.
Зарадвах се, когато ми казаха: „Да идем в дома Господен.“ Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме! О
Където възлизат колената. Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне. Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов. О
О Алилуя. Който спазва словото на Христа, в него наистина любовта към Бога е съвършена. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 16, 1-8
В онова време: Исус каза на учениците Си:
„Един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; и като го повика, рече му: „Какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.
Тогава пристойникът му си рече: „Що да сторя? Господарят ми отнема от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.“
И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ Той отговори:
„Сто мери масло.“ И рече му: „Вземи си разписката, седни и бърже напиши: „Петдесет.“ После рече на другия: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи разписката си: „осемдесет.“
И господарят похвали неверния пристойник, защото постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.