XXXI седмица обикн. време – петък – год. II – 31о2

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

XXXI седмица – петък

Година II

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до филипяни                  3, 17-4, 1

Подражавайте, братя, на мене, и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. Понеже мнозина, за които често ви съм говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното.

А нашето живелище е на небесата, от дето очакваме и Спасителя, нашия Господ Исус Христос, който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото Славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.

И тъй, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и венец, стойте твърдо в Господа, възлюбени.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 121, 1-2.4в-5 (О: 1)

 

О Ще отидем в дома Господен радостни.

 

Зарадвах се, когато ми казаха: „Да идем в дома Господен.“ Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме! О

 

Където възлизат колената. Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне. Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов. О

 

О Алилуя. Който спазва словото на Христа, в него наистина лю­бовта към Бога е съвършена.  О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Лука.              16, 1-8

В онова време: Исус каза на учениците Си:

„Един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му; и като го повика, рече му: „Какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.

Тогава пристойникът му си рече: „Що да сторя? Господарят ми отнема от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се; сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.“

И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ Той отговори:

„Сто мери масло.“ И рече му: „Вземи си разписката, седни и бърже напиши: „Петдесет.“ После рече на другия: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи разписката си: „осемдесет.“

И господарят похвали неверния пристойник, защото постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.

Това е слово Господне.