XXX седмица обикн. време – вторник – год. I – 30о1

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

XXX седмица – вторник

Година I

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до римляни                  8,18-25

Братя:

Мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии. Защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оня, който ги покори с наде­жда. Защото и самото създание ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобждение на синовете Божии.

Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега. И не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.

Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 123,1-2ав.2сд-3.4-5.6 (О: 3а)

 

О Велико нещо извърши Господ над нас.

 

Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме. Тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение. О

 

Тогава между народите се говореше: „Велико нещо Господ извърши над тях!“ Велико нещо извърши Господ над нас; ние се радвахме. О

 

Върни, Господи, нашите пленници като птиците на юг. Които са сяли със сълзи, ще жънат с радост. Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи. О

 

О Алилуя. Благословен си, Отче, Господи на небето и на земята, защото си открил на малките тайните на царството. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Лука.              13,18-21

В онова време: Исус казваше:

„На какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича?

Прилича на синапово дърво, което човек взе и посея в градината си;

то израстна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.“

И пак рече: „На какво да оприлича царството Божие? Прилича на квас, що взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.“

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.