XXVII седмица обикн. време – понеделник – год. I – 27о1
ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XXVIIседмица – понеделник
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата на пророк Йона 1,1-2,1.11
Биде слово Господне към Йона, син Аматиев: „Стани, иди в Нине-вия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене.“ И стана Йона да побегне в Тарсис от лицето Господне, и дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне. Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие. Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя Бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Йона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.“
Дойде при него началникът на кораба и му рече: „Защо спиш? Стани, извикай към твоя Бог; може би Бог ще си спомни за нас, ние не ще загинем.“
И рекоха един другиму: „Нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постигна тази беда.“ Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Йона.
Тогава му рекоха: „Кажи ни, за кого ни постигна тази беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? Де е твоята земя и от кой народ си?“
Той им рече: „Аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, който направи морето и сушата.“
Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: „Защо направи това?“ – защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне – както той сам им бе обадил; и рекоха му: „Какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?“ Защото морето все се вълнуваше.
Тогава той им рече: „Вземете ме, и ме хвърлете в морето, и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тази голяма буря.“ Ала тези човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.
Тогава извикаха към Господа и рекоха: „Молим Те, Господи, да не загинем поради душата на този човек, и да не ни зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е на Тебе угодно!“ И взеха Йона, та го хвърлиха в морето и утихна морето от своята ярост. И тези човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви на Господа и дадоха оброци.
И заповяда Господ на един голям кит да глътне Йона; и биде Йона в утробата на този кит три дни и три нощи. И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Йона на суша.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Йон 2,3.4.5.8 (О: 7с)
ОЩе въздигнеш душата ми от тление, Господи.
Към Господа извиках в моята скръб, и Той ме чу: извиках из утробата на преизподнята, и Ти чу гласа ми. О
Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха; всички Твои води и Твои вълни минаваха над мене. О
И рекох: „Отхвърлен съм от Твоите очи: обаче пак ще видя светия Ти храм. Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм. О
О Алилуя. Нова заповед ви давам, казва Господ; Да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 10,25-37
В онова време:
Ето, един законник стана и, изкушавайки Исуса, рече: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“
А Той му каза: „В закона що е писано? Как четеш?“
Той отговори и рече: „Възлюби Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си.“
Исус му каза: „Право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.“ Но той, като искаше да се оправдае, рече на Исуса: „А кой е моят ближен?“
Отговори Исус и каза: „Един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпораниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
Един пък Самариянин, който пътувате, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей от вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; и ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.“
И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
Той отговори: „Оня, който му стори милост.“
Тогава Исус му каза: „Иди и ти прави също така.“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.