XXVII седмица обикн. време – вторник – год. II – 27о2
ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XXVIIседмица – вторник
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до галатяни 1,13-24
Братя:
Слушали сте за някогашното мое поведение в Юдейството, че аз прекомерно гоних Божията Църква и я разорявах, и преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
А когато Бог, който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта си, благоволи да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, аз веднага се не съветвах с плът и кръв, нито възлязох в Йерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. Отпосле, подир три години, възлязох в Йерусалим да се видя с Петър, и преседях у него петнадесет дена. Другиго от апостолите не видях, освен Яков, брата Господен. А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа.
След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. На Христовите църкви в Юдея лично не бях познат, а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. И прославяха Бога за мене.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 138,1-3.13-14ав.14с-15 (О: 24в)
ОНасочи ме. Господи, във вечен път.
Господи, Ти си ме изпитал и знаеш, Ти знаеш, когато сядам и кога ставам. Ти отдалеч разбираш моите мисли: Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са на Тебе известни. О
Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изпитал в майчината утроба. Славя Те, защото съм дивно устроен; дивни са Твоите дела. О
И душата ми напълно съзнава това. Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на земята. О
О Алилуя. Блажени, които слушат Божието слово, и го пазят. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 10,38-42
В онова време:
Исус влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седеше при нозете на Исуса и слушаше речта Му.
А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не те ли е грижа, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.“
Исус й рече: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.