ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XXIV седмица – четвъртък
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до коринтяни 15,1-11
Напомням ви, братя. Евангелието, което ви благовестих, и което приехте и в което стоите; чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията. И че се яви на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха; после се яви на Яков, след това на всички Апостоли, а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. Защото аз съм най-малкият от Апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гонех Църквата Божия.
Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих, ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 117,1-2.16ав-17.28 (0:1а)
О Славете Господа, защото Той е благ.
Славете Господа, защото Той е благ, защото милостта Му е вечна. Да каже сега Израил: Той е благ, защото милостта Му е вечна. О
Десницата на Господа твори сила, десницата Господня ме въздига. Няма да умра, но ще живея, и ще разгласям делата Господни. О
Ти си мой Бог: ще Те славя, Ти си мой Бог: ще Те превъзнасям. О
О Алилуя. Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя, казва Господ. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 7,36-50
В онова време:
Някой от фарисеите помоли Исуса да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.
Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си:
„Да беше пророк тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.“
Като се обърна към него, Исус рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“
А той отвърна: „Кажи, Учителю!“
„Един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият петдесет; но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Кой повече от тях ще го обича?“
Симон отговори и рече: „Мисля тоя, комуто повече прости.“
А Той му рече: „Право отсъди.“ И като се обърна към жената, рече на Симон: „Видиш ли тая жена? Влязох в дома ти, вода за нозете ти ми не даде, а тая със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувание ми не даде, а тая, откак влязох, не престана да услува нозете Ми. Ти с елей не помозо главата ми; а тая с миро помаза нозете Ми. Затова казвам ти: Прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.“
На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“
И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат:
„Кой е тоя, дето и грехове прощава?
А той рече на жената: „Твоята вяра те спаси; иди си смиром!“
Това е слово Господне.