ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XXIV седмица – неделя
Година С
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата на пророк Изход 32,7-11.13-14
В онези дни:
Говори Господ на Мойсей, думайки: „Побързай да слезеш от тука, защото Твоят народ, който ти изведе от Египетската земя, се разврати. Скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: Направиха си излян телец и му .се поклониха, и принесоха му жертва и казаха:
„Ето, Израиле, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!“
И каза отново Господ на Мойсей: „Аз виждам този народ, и ето, той е народ твърдоглав; и тъй, остави ме да се разпали гневът Ми против тях, и ще ги изтребя и ще произведа многоброен народ от тебе.“
Но Мойсей взе да моли Господа, своя Бог, и каза: „Да се не разпалва, Господи, гневът Ти против Твоя народ, който ти изведе от Египетската земя с велика сила и с твърда ръка!“
Спомни си за Авраам, Исаак и Израил, Твои раби, на които Ти се кле в Себе си, като каза: Ще умножа и преумножа потомството ви колкото небесните звезди, и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви за вечно владение.“
И отмени Господ злочестината, за която каза, че ще стори на своя народ.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 50, 3-4.12-13. 17 и 19 (О: Лк 15,18)
О Ще стана и ще отида при баща си.
Помилвай ме, Боже, по милостта си; и по многото си щедрости заличи беззаконията ми. Напълно ме умий от моята вина и очисти ме от моя грях. O
Сърце чисто създай в мене, Боже, и несломим дух обнови в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си; и Светия Твой Дух не отнемай от мене. О
Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала. Моята жертва, Боже, е дух съкрушен: сърце съкрушено и смирено, Боже, не ще презреш. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до Тимотей 1,12-17
Възлюбени:
Благодаря на нашия Господ Исус Христос, който ми даде сили, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене, който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилван, защото, без да зная, вършех това в неверие; а с вяра и любов в Христа Исуса се преумножи благодатта на нашия Господ.
Вярно и за всяко приемане достойно е словото, че Исус Христос дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз. Но за това бидох помилван, за да покаже Исус Христос в мене първи всичкото си дълготърпение за пример на ония, които повярват в Него за живот вечен.
А на Царя на вековете, на нетленния, невидимия, едничкия премъдър Бог, чест и слава во веки веков. Амин.
Това е Божие слово.
О Алилуя. Бог примири света със Себе си чрез Христа и вложи в нас словото на примирението. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 15,1-31
В онова време:
Приближиха се пред Исуса всички митари и грешници да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях“.
Но Исус им каза тая притча: „Кой от вас, имайки сто овци, като изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята и не тръгва подир загубената, докле я намери? А като я намери, вдига я на раменете си радостен; и като дойде до дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“
Казвам ви, че тъй и на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило и не помита къщата и търси грижливо, докле я намери? А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“
Такава радост, казвам, бива пред Ангелите Божии за един каещ се грешник.
И още каза: „Един човек имаше двама сина и по-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дяла, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота. Не след много дни младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна и той изпадна в нужда; и отиде, та се пристави у един от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рошкове, що свините ядеха, но никой не му даваше.
А като дойде в себе си, рече: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“ И стана, па отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твоя син.“
А бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери.“ И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като доближи до къщи, чу песни и игри; и като повика един от слугите, попита: „Що е това?“ Той му рече: „Брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.“ Той се разсърди и не искаше да влезе; а баща му излезе и го канеше.
Но той отговори на баща си и рече: „Ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него Ти закла угоеното теле.“
А той му рече: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери.“
Това е слово Господне.