XXII седмица обикн. време – сряда – год. I – 22о1

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

XXII седмица – сряда

Година I

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до колосяните                          1,1-8

Павел, апостол на Исуса Христа по воля Божия, и брат на Тимотей, до светите и верни в Христа Исуса, братя в Колоса: благодат вам и мир от Бога Отца и нашия Господ Исус Христос.

Благодарим на Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос, молейки се винаги за вас, понеже чухме за вашата вяра в Христос Исуса и за любовта ви към всички светии, при надеждата на отреденото вам на небесата, за което по-преди чухте от истинското слово на Благовестието, що пребъдва в вас, както и в цял свят, и принася плод и расте, както се и научихте от Епафрас, нашия възлюбен сътрудник, който е верен служител Христов заради вас и ни извести за вашата чрез духа любов.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 51, 10.11 (О: срв 10в)

 

О Уповавам се на милостта Ти, Боже, на веки.

 

Аз пък съм в Божия дом като зеленееща се маслина. Уповавам се на Божията милост на веки. О

 

Вечно ще Те славя за това, що си сторил; и ще се уповавам на Твоето име, защото то е благо пред Твоите Светии. О

 

О Алилуя. Господ Ме прати да благовестя на бедните, да известявам на пленените освобождение. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Лука.              4, 38-44

В онова време:

Исус излезе от синагогата и влезе в къщата на Симон, а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница и го молеха за нея.

Като се приближи до нея, Той запрети на огницата и тя я остави.

Болната веднага стана и им прислужваше.

А при заник слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.

Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: „Ти си Синът Божи“; а Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят какво Той е Христос.

А когато настана ден, Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, кога дойде при Него, задържаше Го да си не отива от тях.

Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя царството Божие; защото за това съм пратен.“

И проповядваше в синагогите Галилейски.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.