ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XX седмица – сряда
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Съдии 6,6-15
В онези дни:
Събраха се всички сихемски жители и целият дом на Мило, и отидоха, та поставиха за цар Авимелех при дъба, що е близо до Сихем.
Като разказаха това на Иотан, той отиде и застана на връх планина Гаризим и, като издигна гласа си, викаше и говореше им: „Чуйте ме, жители Сихемски, и Бог ще ви чуе! Едно време тръгнали дърветата . да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар!“ Маслината им казала: „Нима да оставя тлъстината си, с която чествуват богове и човеци, и да тръгна да се скитам по дърветата?“ Тогава казали дърветата на смоковницата: „Дойди ти, да ни станеш цар: „Смоковницата им казала: „Нима да оставя сладостта си и хубавия си плод и да тръгна да се скитам по дърветата?“ И казали дърветата на лозата: „Дойди ти, да ни станеш цар!“ Лозата им казала: „Нима да оставя сока си, който весели богове и човеци, и да тръгна да скитам по дърветата?“ Най-сетне всички дървета казали на тръна: „Дойди ти, да ни станеш цар!“ Трънът казал на дърветата: „Ако наистина ме поставите за цар над себе си, то дойдете да си починете под сянката ми; ако ли не, ще излезе огън от тръна и ще изгори кедрите ливански.“
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 20,2-3.4-5.6-7 (О: 2а)
О Господи, с Твоята сила царят ще се весели.
Господи, с Твоята сила царят ще се весели, и за спасението от Тебе безмерно се радва. Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата от устата му не отхвърли. О
Защото Ти го срещна с благословии за добро, и възложи на главата му венец от злато. Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век века. О
Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие; Ти положи на него благословии на веки, развесели го с радостта на лицето Си. О
О Алилуя. Словото Божие е живо, действено, и различава помисли и намерения сърдечни. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 20,1-16а
В онова време: Исус каза на учениците Си тази притча:
„Царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето; като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, па рече им: „Идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам.“ Те отидоха. Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото, а като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: „Защо стоите тука цял ден празни?“ Те му отговарят: „Никой не ни е наел.“ Той им казва: „Идете и вие на лозето ми“.
А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: „Повиквай работниците и заплати им; като почнете от последните до първите.“ И като дойдоха условените около единадесетия час, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий.
И като получиха, зароптаха против стопанина и думаха: „Тия последните работиха един час, а ти ги постави на равно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.“ А той отговори и рече на един от тях: „Приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото си искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?“
Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни.“
Това е слово Господне.