ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XVIII седмица – вторник
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Числа 12,1-13
В онези дни:
Мариам и Аарон укоряваха Мойсей поради жената етиопка, която бе взел, защото се бе оженил за етиопка – и казаха: „Само на Мойсей ли говори Господ? Не говори ли Той и на нас?“ И Господ чу това.
А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята. И рече Господ тутакси на Мойсей, Аарон и Мариам: „Излезте вие трима пред скинията на събранието!“
Те излязоха и тримата. И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарон и Мариам, и те излязоха и двамата. И рече: „Чуйте Моите думи: Ако между вас има пророк Господен, Аз му се явявам във видение, на сън говоря с него. Не е тъй обаче с Моя раб Мойсей – той е верен в целия Ми дом; Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа;
а вие как се не побояхте да укоряват Моя раб Мойсей?“ И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли. Оттегли се и облакът от скинията, и ето, Мариам беше обрината от проказа, като със сняг.
Аарон погледна Мариам, и ето, тя в проказа. И рече Аарон на Мойсей: „Господарю мой, не смятай нам за грях, дето постъпихме глупаво и съгрешихме; недей допуща да стане тя като мъртвородено дете, чието тяло, когато то излиза от майчината си утроба, наполовина е вече изтляло.“ И викна Мойсей към Господа, думайки: „Боже, изцери я!“
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 50,3-4.5-6.12-13 (О: срв Зс)
О Смили се, Господи, защото съгрешихме.
Помилвай ме. Боже, по милостта си; и по многото си щедрости заличи беззаконието ми. напълно ме умий от моята вина и очисти ме от моя грях. О
Защото беззаконието си аз съзнавам и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе едничкия съгреших и, що е лошо, пред Тебе извърших, тъй че Ти си справедлив в Твоята присъда; безукорен, когато съдиш. О
Сърце чисто създай в мене. Боже, и несломим дух обнови в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си и светия Твой дух не отнемай от мене. О
О Алилуя. Учителю, Ти си Син Божи, Ти си цар Израилев. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 14,22-36
След като народът се нахрани, Исус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа. И като разпусна народа. Той се качи на планината, за да се помоли насаме; И вечерта остана там самичък. А корабът вече беше сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.
И на четвърта стража през нощта отиде Исус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: „Това е привидение.“ И от страх извикаха.
Но Исус веднага заговори с тях и рече: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се.“
Петър отговори и Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“
А Той рече: „Дойди.“
И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Исуса. Но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: „Господи, избави ме!“
Исус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“
И щом влязоха в кораба, вятърът утихна. А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: „Наистина си Божий Син.“
И като преплуваха, пристигнаха в земята генесаретска. Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни; и Го молеха да се допрат поне до полата на дрехата Му. И които се допряха, изцериха си.
Това е слово Господне.