XVI седмица обикновено време – неделя год. А – 16огА
ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XVIседмица – неделя
Година А
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Премъдрост 12,13.16-19
Освен тебе няма Бог, който да се грижи за всички, за да ти доказва, че си съдил несправедливо.
Защото Твоята сила е начало на правдата, и самото това, че владееш над всички, те разполага да щадиш всички. Ти показваш силата си на онези, които не вярват на Твоето могъщество, и изобличаваш дързостта на онези, които не признават; но като обладаваш сила, Ти съдиш снизходително и ни управляваш с голяма милост, защото Твоето могъщество е винаги в Твоята воля.
Но Ти с такива дела поучаваше Твоя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и внушаваше на Твоите синове блага надежда, че даваш време за покаяние от грехове.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 85,5-6.9-10.15-16а (О: 5а)
ОТи, Господи, си благ и милостив
Защото ти. Господи, си благ и милостив, и многомилосърден към всички, които Те призовават. Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми. O
Всички сътворени от тебе народи ще дойдат, и ще се поклонят пред Тебе, Господи; и ще прославят Твоето име. Защото Ти си велик и вършиш чудеса: Ти, Боже, едничък Ти! О
Но Ти, Господи Боже, който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен, милостно погледни към мене и ме помилвай. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до римляни 8,26-27
Духът ни подкрепи в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим както трябва, но Сам духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. А Оня, който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Този по волята на Бога ходатайствува за светиите.
Това е Божие слово.
О Алилуя. Благословен си, Отче, Господи на небето и на земята, задето си открил на малките тайните на царството. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 13,24-43
В онова време:
Друга притча предложи Исус на народа, като каза: „Царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си. И когато човеците спеха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде.
А когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: ‘Тосподарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?“ А Той им рече: „враг човек е сторил това.“ Слугите пък му рекоха: „Искаш ли да идем и да ги оплевим?“ Но той рече: „Не, за да не би като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото. Оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: Съберете първом плевелите и ги свържете в снопове, за да изгорят; а житото приберете в житницата ми.“
Друга притча им предложи, като каза: „Царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си. То е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.“
Друга притча им каза: „Царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.“
Всичко това Исус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създанието на света“
Тогава Исус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.“ А Той им отговори и рече:
„Сеячът на доброто семе е Син Човечески. Нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите – синовете на лукавия; врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят на огън, тъй ще бъде и свършека на тоя век: ще изпрати Син Човечески Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си.
Който има уши да слуша, нека слуша!“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.