ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XV седмица – неделя
Година A
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата на пророк Исаия 55,10-11
Това казва Господ:
„Както дъждът и снегът пада от небето и там не се връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе на онзи, който сее, и хляб на онзи, който яде – тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, не се връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил“.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 64,10авсд.10е-11.12-13.14 (О: Лк 8,8)
О Семето падна на добра почва и даде плод.
Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата й, и обилно я обогатяваш. Потокът Божи е пълен с вода; Ти приготвяш храните. O
Понеже тъй си я устроил; Напояваш браздите й, уравняваш буците й. Умекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израстъци. О
Увенчаваш годината на Твоята благост и Твоите пътеки изпускат тлъстина. Изпускат върху пустинните пасища и хълмовете се опасват с радост. О
Ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни; възклицават и пеят. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до римляни 8,18-23
Братя:
Мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оня, който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.
Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат до сега;
и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Дуфа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.
Това е Божие слово.
О Алилуя. Семето е Божието слово, сеячът пък Христос; всеки, който Го намери, ще пребъдва вечно. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Марко. 13 1-23
В същия оня ден Исус излезе от къщата и седна край морето. И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна;
а целият народ стоеше на брега. И говори им много с притчи, като казваше: „Ето, излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръста не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израстнаха тръните и ги заглушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
Който има уши да слуша, нека слуша.
И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: „Защо с притчи им говориш?“
А Той им отговори и рече: „Защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а на тях не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва:
„С уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърца да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря.“
Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви, задето чуват. Защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.
Вие, прочее, чухте, какво значи притчата за сеяча: при всеки, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва по сеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.
А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазнява.
А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.
Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбра и който принася плод: един дава плод сто, други шейсет, а друг трийсет.“
Това е слово Господне.