XV седмица обикновено време – неделя год. A – 15огA

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

XV седмица – неделя

Година A

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата на пророк Исаия                           55,10-11

Това казва Господ:

„Както дъждът и снегът пада от небето и там не се връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя, за да дава семе на онзи, който сее, и хляб на онзи, който яде – тъй и Моето слово, което излиза из устата Ми, не се връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил“.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 64,10авсд.10е-11.12-13.14 (О: Лк 8,8)

 

О Семето падна на добра почва и даде плод.

 

Ти посещаваш земята, утоляваш жаждата й, и обилно я обогатяваш. Потокът Божи е пълен с вода; Ти приготвяш храните. O

 

Понеже тъй си я устроил; Напояваш браздите й, уравняваш буците й. Умекчаваш я с дъждовни капки, благославяш нейните израстъци. О

 

Увенчаваш годината на Твоята благост и Твоите пътеки изпускат тлъстина. Изпускат върху пустинните пасища и хълмовете се опасват с радост. О

 

Ливадите се покриват със стада, и долините се кичат с храни; възклицават и пеят. О

 

ВТОРО ЧЕТИВО

 

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до римляни                          8,18-23

Братя:

Мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оня, който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии.

Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат до сега;

и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Дуфа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.

Това е Божие слово.

 

О Алилуя. Семето е Божието слово, сеячът пък Христос; всеки, който Го намери, ще пребъдва вечно. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Марко.              13 1-23

В същия оня ден Исус излезе от къщата и седна край морето. И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна;

а целият народ стоеше на брега. И говори им много с притчи, като казваше: „Ето, излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръста не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израстнаха тръните и ги заглушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.

Който има уши да слуша, нека слуша.

И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: „Защо с притчи им говориш?“

А Той им отговори и рече: „Защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а на тях не е дадено; защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме; затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва:

„С уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърца да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря.“

Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви, задето чуват. Защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.

Вие, прочее, чухте, какво значи притчата за сеяча: при всеки, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва по сеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.

А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазнява.

А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.

Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбра и който принася плод: един дава плод сто, други шейсет, а друг трийсет.“

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.