ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XIX седмица – четвъртък
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата на Пророк Иезекиил. 12,1-12
И биде към мене слово Господне:
„Сине човешки! ти живее всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.
А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и сред ден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би, те ще разберат, макар и да са дом размирен;
и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.
Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него, пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало ги изнеси, закрий лицето си, за да не видиш земята; защото аз те поставих за личба на дома Израилев.“
И извърших, както ми бе заповядано от Господа; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.
И на сутринта биде към мене слово Господне: „Сине човешки! Не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: „Какво вършиш?“ Кажи им:
Тъй казва Господ Бог: Това е предизвестие за началника на Йерусалим и за целия дом Израилев, който е там. Кажи: Аз съм личба за вас, което аз върша, то ще бъде с тях, – в преселение, в плен ще отидат те. И началникът, който е сред тях, по мръкнало ще дигне товара на рамо и ще излезе. Стената ще пробият, за да го прекарат през нея;
той ще закрие лицето си, тъй че не ще види с очи тази земя.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 77,56-57.58-59.61-62 (О: срв 7с)
О Не забравяйте делата Господни
И изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му. Отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък. О
Огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израил. О
И предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага. Предаде на меч Своя народ и презре Своето наследие. О
О Алилуя. Осияй Своя раб, Господи, със светлината на лицето Си. и ме научи на Твоите устави. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 18,21- 19,1
В онова време:
Петър се приближи до Исуса и Му казва: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, като съгрешава против мене? До седем пъти ли?“
Исус му отговори: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“
Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато той почна да разчиства сметката, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта;
а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: „Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“ А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.
Слугата пък, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: „Изплати ми, което ми дължиш, тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: „Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“ Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.
Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“ И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.
Той и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.“
Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите юдейски, отвъд Йордан.
Това е слово Господне.