XIX седмица обикн. време – четвъртък – год. I – 19о1

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

XIX седмица – четвъртък

Година I

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата на Исус Навин                          3,7-10.11.13-17

В онези дни:

Господ каза на Исус: „Днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че, както бях с Мойсей, тъй ще бъда и с тебе. А ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега, и кажи: „Щом влезете във водите на Йордан, спрете се в тях.“

Исус каза на синовете Израилеви: „Дойдете насам и чуйте думите на Господа, вашия Бог.“ И каза: „От това ще узнаете, че сред вас е вашият Бог, който ще прогони от вас хананейци. Ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще тръгне пред вас през Йордан. И щом нозете на свещениците, които носят ковчега на Господа, Владетеля на цялата земя, стъпят във водата на Йордан, водата Йорданска ще пресъхне, а водата, що тече отгоре, ще се спре като стена.“

И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан и свещениците понесоха ковчега на завета пред народа, то, щом тези, които носеха ковчега, влязоха в Йордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета, се потопиха във водата на Йордан (Йордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва), водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адом, който е до Църтан: а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна. И народът преминаваше срещу Йерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Йордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Йордан.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 113 А. 1-2.3-4.5-6 (4в)

 

О Славата Господня е над небесата.

 

Когато Израил излезе из Египет, домът Яковов – от другоплеменен народ, Юда стана Божия светиня, Израил – Божие владение. Морето видя и побегна, Йордан назад се повърна; планините скачаха като овни, и хълмовете – като агнета. О

 

Какво ти е, море, че бягаш? И на тебе, Йордане, че се назад повърна? Защо скачате, планини, като овни, и вие, хълмове, като агнета? Отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък. О

 

Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израил. И предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага. Предаде на меч Своя народ и презре Своето наследие. О

 

О Алилуя. Осияй Своя раб, Господи, със светлината на лицето Си. и ме научи на Твоите устави. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Матей.              18,21- 19,1

В онова време:

Петър се приближи до Исуса и Му казва: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, като съгрешава против мене? До седем пъти ли?“

Исус му отговори: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато той почна да разчиства сметката, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта;

а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: „Господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“ А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.

Слугата пък, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: „Изплати ми, което ми дължиш, тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: „Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя.“ Но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.

Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“ И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.

Той и Моят Отец небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му.“

Когато Исус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите юдейски, отвъд Йордан.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.