ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XIII седмица – четвъртък
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Битие. 22,1-19
В онези дни:
Бог изкушаваше Авраам и му рече: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ Бог му рече: „Вземи едничкия си син Исаак, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.“
Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаак; нацепи дърва за всесъжение-то и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори. На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалече мястото и рече на слугите си:
„Останете вие тука с ослето; пък аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“
И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаак;
взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам и рече: „Тате!“ Той отговори: „Ето ме, синко!“ Той рече:“Ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжението?“ Авраам рече: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всесъжение.“
И вървяха нататък двамата заедно. И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата, и като свърза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но
Ангел Господен му викна от небето и рече: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ Ангелът рече: „Не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене“. Подигна Авраам очи и видя;
ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си. И назова Авраам онова място: „Господ ще предвиди“. Затова и сега се казва:
„на планината Господ ще предвиди.“
И Ангел Господен втори път викна на Авраам от небето и рече:
„Кълна се в Мене си, казва Господ, че, понеже ти направи това нещо и не пожали едничкия си син. Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето поколение, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; твоето потомство ще завладее градовете на враговете си, и ще бъдат благословени в твоето потомство всички земни народи, задето послуша гласа Ми.“
И върна се Авраам при слугите си, и станаха, та отидоха заедно във Вирсавия, и настани се там.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 114,1-2.3-4.5-6.8-9 (О: 9)
О Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите.
Радвам се, че Господ чу гласа на молбата ми. Наклони към мене ухо, и затова ще Го призовавам през всичките си дни. О
Смъртни болки ме обзеха, адски мъки ме потиснаха. Аз срещнах уте-снение и скръб, и призовавах името Господне: „О, Господи, избави душата ми“. О
Милистив е Господ и праведен, и милосърден е нашият Бог. Господ пази простодушните; аз бях изнемогнал, а Той ми помогна. О
Ти избави душата ми от смърт, очите ми – от сълзи, и нозете ми – от препъване. Ще ходя пред лицето на Господа в земята на живите. О
О Алилуя. Бог примири света със Себе си чрез Христа, и вложи в нас словото на примирението. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 9,1-8
В онова време:
Исус влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града си. И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Исус вярата им, каза на разслабения: „Дерзай, чедо, прощават ти се греховете!“
Тогава някои от книжниците казаха в себе си: „Той благохулства.“
А Исус, като видя помислите им, рече: „Защо мислите лошо в сърцата си? Защото кое е по-лесно? Да кажа: Прощават ти се греховете или да кажа: Стани и ходи?“ Но за да знаете, че Син човечески има власт на земята да прощават грехове (тогава казва на разслабения):
„Стани, вземи си постелката и върви у дома си.“
И той стана, и отиде у дома си.
А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, който е дал такава власт на човеците.
Това е слово Господне.