XIII седмица обикновено време – неделя год. В – 13огВ

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

XIII седмица – неделя

Година В

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата Премъдрост                                1,13-15; 2,23-25

Бог не е създал смъртта и не се радва, когато гинат живите; защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително:

няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята. Праведността е безсмъртна и вечна.

Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие. Ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта, и я изпитват онези, които са от неговия дял.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 29,2 и 4.5-6. 11 и 12а и 13в (О: 2а)

 

О Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна.

 

Ще Те възхваля, Господи, задето ме въздигна, и не остави враговете ми да тържествуват над мене. Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба. O

 

Пейте на Господа, Негови светии, славете паметта на Неговата светиня. Защото гневът Му е за миг, благоволението Му за цял живот. Вечер настъпва плач, а сутрин – радост. О

 

Чуй, Господи, и помилвай ме. Господи, бъди ми помощник.Ти обърна тъгата ми в ликуване. Господи, Боже мой, вечно ще Те хваля О

 

ВТОРО ЧЕТИВО

 

Четене от второто послание на Свети Павел Апостол до коринтяни                          8,7.9.13-15

Братя:

Както изобилва всичко у вас: вяра и слово и познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас тая добродетел.

Защото вие знаете милостта на нашия Господ Исус Христос, че Той, бидейки богат, осиромашя заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.

Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение: сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство, както е писано: „Който е събрал много, не е имал излишък; и който -малко, не е имал недостиг.“

Това е Божие слово.

 

О Алилуя. Нашият Спасител Исус Христос унищожи смъртта, и озари живота чрез Благовестието Си. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Марко.              5,21-43

В онова време:

Когато Исус премина пак на другия бряг с кораба, събра се при Него много народ, докато беше край морето. И дойде един от началниците на синагогата, на име Иаир, и, виждайки Го, падна пред нозете Му и Го молеше много, думайки: „Щерка ми е на умиране; дойди и възложи на нея ръце, за да оздравее, и тя да бъде жива.“Исус тръгна с него и подире Му вървеше много народ и Го притискаха.

И една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години и страшно бе изстрадала от много лекари, и пръснала беше всичко, що имаше, но без да види някаква полза, а напротив беше станало още по-зле, като чу за Исуса, приближи се изотзад между народа и докосна дрехата Му, защото си думаше: „Ако се докосна само до дрехата Му, ще оздравея“.

И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта си. И веднага Исус, като усети в Себе Си, че сила е излязла от Него, се обърна към народа и каза: „Кой се докосна до дрехите Ми?“

Учениците Му казаха: „Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш: „Кой се докосна до Мене?“ И гледаше наоколо, за да види оная, която бе сторила това. Тогава жената, със страх и трепет, като знаеше, какво бе станало с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина.

А Той й каза: „Дъще, твоята вяра те спаси; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.“

Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: „Дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?“ Но Исус, щом чу тия думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай.“ И никому не позволи да върви след Него, освен на Петър и Яковв и Иван, брат Яковов. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. И като влезе, казва им: „Що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.“ А те Му се смееха.

Но Той, като отпрати всички, взима със Себе си бащата и майка на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: „Талита куми, което означава:

Момиче, тебе казвам, стани!“ Момичето веднага стана и начена да ходи (понеже беше на дванайсет години) и се смаяха твърде много. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това; и поръча да й дадат да яде.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.