XII седмица обикн. време – събота – год. II – 12о2

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

XII седмица – събота

Година II

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата Плач Иеремиев.                         2,2.10-14.18-19

Погуби Господ всички жилища на Яков, не пощади, разруши в яростта си крепостите на дъщерята Юдина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти.

Седят на земи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипа­ха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците Иерусалимски.

Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, задето гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.

Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: „Де има жито и вино?“ – и предават душите си в майчините си прегръдки.

Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?

Твоите пророци ти предсказаха неща несбъдни и лъжливи, не раз­криваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти из­ричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.

Сърцето им вика към Господа при стените на дъщерята Сионо­ва; лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.

Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 73,1-2.3-5а.5в-7.20-21 (О: 19в)

 

О Не забравяй завинаги душите на твоите бедни.

 

Защо, Боже, си ни отхвърлил завинаги? Защо гневът ти се е разпалил против овците на Твоето пасбище? Спомни си за Твоя народ, който Ти от старо време си придобил, и изкупил за дял на Твоето притежание. За Сион, където си се заселил. О

 

Подигни стъпките си към вековните развалини: врагът разруши всич­ко в светилището. Викат твоите врагове сред събранията Ти, поставили са своите знакове вместо нашите знамена. О

 

Изглеждаха като някой, който дига брадва върху оплетените на дърво клони. И сега всички резби в него изведнаж разрушиха, с топори и секири. Предадоха на огън Твоето светилище; съвсем оскверниха жилището на Твоето име. О

 

Милостно погледни на Своя завет, защото всички мрачни места по зе­мята се изпълниха с насилнишки жилища. Не забравяй вика на Твоите врагове; Сиромах и беден да възхвалят Твоето име. О

 

О Алилуя. Той взе върху себе си нашите слабости и понесе нашите болести. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Матей.              8,5-17

В онова време:

Когато влезе Исус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: „Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда“. Исус му казва: „Ще дойда и ще го излекувам.“

А стотникът отговори и рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; на единия казвам: „Върви“, и отива; на другия: „Дойди“ и дохожда; и на слугата си: „Направи това“, и прави.

Като чу това, Исус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: „Истина ви казвам, нито в Изариля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраам, Исаак и Яков в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмница; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ И рече Исус на стотника: „Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде.“ И слугата му оздравя в същия час.

Като дойде в къщата на Петър, Исус видя тъща му, че лежи болна от огница, и допре се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше.

А като се свечери, доведоха при него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите.“

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.