ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
XII седмица – събота
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Битие. 18,1-15
В онези дни:
Яви се Господ на Авраам в дъбрава Мамре, когато той седеше пред входа на шатрата си, през дневната жега. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата си да ги посрещне, и се поклони доземи.
И рече: „Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите ти, не отминавай твоя раб; ще донесат малко вода, ще умият нозете ви; и ще си починете под това дърво. Аз пък ще донеса хляб и вие ще подкрепите сърцата си; след това вървете по пътя си; защото затова именно минахте край вашия раб.“ Те рекоха: „Стори, както казваш!“
И затече се Авраам в шатрата си при Сарра и й рече: „Замеси по-скоро три сати от най-доброто брашно и направи пресни пити.“
А Авраам се затече при стадото, взе едно младо и добро теле, и го даде на слугата, и той побърза да го сготви. И взе масло и мляко и сготвеното теле, и ги сложи пред тях; а сам стоеше при тях под дървото. И те ядоха.
Тогава го попитаха: „Де е жената ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“
И един от тях рече: „Аз пак ще дойда при тебе по това време, и жена ти Сарра ще има син.“
А Сарра слушаше и се засмя зад входа на шатрата. Авраам и Сарра бяха стари и в преклонна възраст, а на Сарра беше престанало обикновеното у жените. Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? Па и господарят ми е стар?“
И рече Господ на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, когато съм остаряла?“ Има ли нещо мъчно за Господа? Вуреченото време догодина аз ще бъда у тебе, и Сарра ще има син.“
Но Сарра не се призна и рече:“Не съм се смяла“. Защото тя се бе уплашила. Господ пък рече: „Не, ти се засмя.“
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Лк 1,46-47.50 и 53.54-55 (О: 54а)
О Господ си спомни милостта.
Величае душата ми Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой. О
Задето Той милостно погледна смирението на рабинията Си; Защото ето отсега ще ме ублажават всички родове. Задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му. О
И Неговата милост е от род в род, към ония, които се боят от Него. Гладни с блага изпълни, а богати отпрати без нищо. О
Взе под закрила Своя Отрок Израил, като спомни милостта, както е говорил на бащите ни, на Авраам и на потомството му до век. О
О Алилуя. Той взе върху себе си нашите слабости и понесе нашите болести. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 8,5-17
В онова време:
Когато влезе Исус в Капернаум, приближи се до Него един стотник, молеше Го и казваше: „Господи, слугата ми лежи у дома разслабен и люто страда“. Исус му казва: „Ще дойда и ще го излекувам.“
А стотникът отговори и рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; на единия казвам: „Върви“, и отива; на другия: „Дойди“ и дохожда; и на слугата си: „Направи това“, и прави.
Като чу това, Исус се почуди и рече на ония, които вървяха подире Му: „Истина ви казвам, нито в Изариля намерих толкова голяма вяра. И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраам, Исаак и Яков в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмница; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ И рече Исус на стотника: „Иди си и, както си повярвал, нека ти бъде.“ И слугата му оздравя в същия час.
Като дойде в къщата на Петър, Исус видя тъща му, че лежи болна от огница, и допре се до ръката й, и огницата я остави; тя стана и им служеше.
А като се свечери, доведоха при него мнозина, хванати от бяс, и Той с една дума изгони духовете и излекува всички болни, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите.“
Това е слово Господне.