По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха хората от Изток, те намериха равнище в Сенеарската земя и се заселиха там. И рекоха един на друг: „Хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън“. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар.
И рекоха „Хайде да си съградим град и кула, висока до.небето; и да си спечелим име, преди да се разпръснем по лицето на цялата земя.“
Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече: „Ето, един народ са, и всички имат един език, а какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят. Нека слезем и смесим там езиците им, тъй че един да не разбира езика на другия.“
И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града. Затова му е дадено името Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 32,10 – 11.12 – 13.14 – 15 (0 12в)
ОБлажен онзи народ, който Господ си е избрал за наследие.
Блажен е онзи човек, който се бои от Господа, и който крепко обича Неговите заповеди. Неговото потомство ще бъде силно на земята, родът на праведните ще бъде благословен. О
Блажен онзи народ, на който Господ е Бог, и племето, което Той си е избрал за наследие. От небесата гледа Господ, вижда всички синове човешки. О
От престола, на който седи, гледа на всички, които живеят по земята, на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела. О
О Алилуя. Нарекох ви приятели, казва Господ, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Марко. 8,34-38; 9,1
В онова време:
Исус, като повика народа с учениците си, рече им: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Me последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбо-деен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.“
И рече им: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.