ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
V седмица – събота
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Начало на книгата Битие. 3,9-24
Извика Господ Бог на Адам и му рече: „Де си?“
Той каза: „Чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.“
И рече Бог: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което Ти забраних да ядеш?“
Адам отговори: „Жената, която ми даде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.“
Тогава Господ Бог рече на жената: „Защо си сторила това?“
Жената отговори: „Змията ме прелъсти, и аз ядох.“
И рече Господ на змията: „Задето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си. И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.“
На жената рече: „Ще умножа и преумножа скръбта ти, когато си бременна; с болка ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господствува над тебе.“
А на Адам рече: „Задето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: „Не яж от него“ – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодли ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се не върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.“
И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи.
И направи Господ Бог на Адам и на жена си кожени дрехи, с които ги облече. И рече Господ Бог: „Ето, Адам стана като един от нас, да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та като вкуси, да заживее вечно.“
И Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. И изгони Адама и постави пред Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 69,2.3-4.5-6.12-13(О: 1)
О Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
Преди още да се родят планините и да бъдат образувани земята и вселената, от века и до века Ти си Бог. О
Ти връщаш човека в тлението; и казваш: „Върнете се, синове човешки“. Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта. О
Ти като с порой го завличаш; те са като сън, като трева, която сутрин пониква: сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва. О
Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби. О
О Алилуя. Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Марко. 8,1-10
В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Исус повика учениците Си и им рече: „Жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат. Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото
някои от тях са дошли отдалеч.
Учениците Му отговориха „Отде може човек да насити тия люде с хляб тука в пустинята?“
И ги попита: „Колко хляба имате?“ А те отговориха „Седем“.
Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа. Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях!
И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна. И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
Това е слово Господне.