V постна седмица – неделя
Година С
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Исаия. 43, 16-21
Това казва Господ, който отвори в морето път и в буйни води пътека, който изведе колесници и коне, войска и сила; всички легнаха наедно и не станаха, угаснаха, като фитил изтляха.
Но вие си не спомняте прежното и за старото не помисляте.
Ето, аз правя нещо ново, и сега ще се яви, нима и това не искате да знаете; ще прокарам път през степи, реки – през пустиня.
Полски зверове ще Ме прославят, чакали и камилски птици, защото ще дам вода в пустини, реки – в сухи степи, за да поя избрания Мой народ. Тоя народ създадох за Себе си, той ще разглася славата Ми.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 125, 1 – 2ав. 2сд – 3. 4 – 5.б (О 3)
О Велико нещо извърши Господ над нас; ние се радваме.
Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме; тогава устата ни бяха пълни с веселие и езикът ни – с пение. O
Тогава между народите се говореше „Велико нещо извърши Господ над тях.“ Велико нещо извърши Господ над нас: ние са радваме. О
Върни, Господи, нашите пленници, като потоците на юг. Които са сели със сълзи, ще жънат с радостта. О
Който – с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до филипяни. 3, 8 – 14
Братя: смятам, че всичко е вреда, поради превъзходството на познанието на Христа Исуса, моя Господ; заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вярата в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вярата; за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, та дано някак достигна възкресението на мъртвите.
Казвам тъй, не защото вече достигнах или че се усъвършенствувах, но се стремях дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Исуса. Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това.
Но едно само правя: като забравям, що е зад мене, като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Но и сега още, казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце, защото съм благ и милосърден.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Йоан. 8, 1 – 11
В онова време:
Исус отиде на Елеонската планина.
И на заранта пък дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него, а Той седна и ги поучаваше. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му „Учителю, тая жена бе хваната в самото прелюбодейство; а Мойсей ни е заповядал в Закона такива с камъни да ги убиваме: Ти, прочее, какво казваш?“. Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват.
А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание.
И като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея.“
И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Исус Сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Исус й рече: „Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?“
Тя отговори: „Никой, Господи.“
Исус й рече: „И Аз те не осъждам иди си и недей вече греши.“
Това е слово Господне.