Дойдоха от Антиохия и Икония някои юдеи и, като надумаха народа, набиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв. А когато учениците се събраха около него, той стана и
отиде в града, а на другия ден се оттегли с Варнава в Дервия.
След като проповядваха Евангелието в тоя град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия като утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и поучаваха, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие. А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в когото бяха повярвали.
И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия; и след като говориха словото Господне в Пергия, слязоха в Аталия; а оттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което и свършиха.
Като пристигнаха и събраха църквата, разказаха всичко, каквото Бог бе сторил с тях и как Той отвори вратата на вярата за езичниците. И там стояха немалко време с учениците.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 144,10 – 11.12 – 13ав.21 (О: Срв 12a)
ОТвоите приятели, Господи, да разправят за Твоята слава.
Да Те славят, Господи, всички Твои дела; да Те благославят Твоите светии, да проповядват славата на Твоето царство, и да разказват за Твоето могъщество. O
За да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство. Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. О
Устата ми ще изрекат хвала на Господа, и нека всяка плът благославя Неговото свето име от века и до века. О
О Алилуя. Трябваше Христос да страда и да възкръсне от мъртвите; и тъй да влезе в славата си. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Йоан. 14,27-31а
В онова време
Исус каза на учениците Си
„Мир ви оставям, Моят мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Чухте, че Аз ви рекох: „Отивам от вас и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте обичали, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по – голям от Мене.
И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне да повярвате. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо. Но отивам, за да разбере светът, че обичам Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя.“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.