Декрет за икуменизма Unitatis redintegratio

Пролог

1. Поощряването на възстановяването на единството между всички християни е едно от основните намерения на Светия втори ватикански икуменически събор. При все че Църквата бе основана една и единствена от Господа Христос, многобройни християнски общности се предлагат на хората като истинското наследство на Исус Христос. Всички те уверяват, че са последователи на Христос, но имат различни нагласи и вървят по различни пътища, сякаш самият Христос се е разделил. Подобно разделение открито противоречи на Христовата воля, скандализира света и вреди на пресвятата кауза на проповядването на Евангелието на всяко творение.

Ала Господа на времето, Който премъдро и търпеливо следва промисъла на Своята благодат спрямо нас, грешниците, напоследък започна по-обилно да излива над разделените християни духа на покаяние и желанието за единение. Многобройни са докоснатите от тази благодат хора навсякъде по света и дори сред нашите отделени братя, под въздействието на Светия Дух, се зароди едно разрастващо се с всеки изминат ден движение за възстановяване на единството на всички християни. В това движение за единство, наречено икуменизъм, участват онези, които призовават Триединния Бог и изповядват вярата в Исус Господ и Спасител, и то не само християните поотделно, а и обединените в общности, в които са чули Евангелието и които наричат своя Църква и Божия Църква. Почти всички те обаче, макар и по различен начин, се стремят към една и видима, наистина вселенска Божия църква, изпратена на целия свят, за да може светът да се обърне към Евангелието и така да се спаси за Божия слава.

Затова, като се съобразява с всичко това с радост, след като вече изложи учението за Църквата, подтикван от желанието да възстанови единството между всички ученици на Христос, Свещеният събор възнамерява да предложи сега на всички католици помощта, методите и начините, с които те самите да могат да отговорят на това Божествено призвание и на тази благодат.

Глава І

Католически принципи на Икуменизма

Единство и единственост на Църквата

2. Божията любов към нас се яви в това, че чрез Въплъщението Си Бог изпрати в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него, за да изкупи да събере наедно целия човешкия род. И преди да принесе Себе Си като непорочна жертва на олтаря на Кръста, Синът помоли Своя Отец за вярващите, като каза: “Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил” (Иоан. 17:21) и установи в Църквата Си удивителното тайнство на Евхаристията, което изразява и осъществява единството на Църквата. А на учениците си даде нова заповед да се обичат един другиго и им обеща Духът Утешител да остане с тях завинаги като Господ и Животворящ.

Издигнат на Кръста и след това прославен, Господ Исус изля обещания Дух и чрез Него призова и обедини в единството на вярата, надеждата и любовта народа на Новия Завет, който е Църквата, както учи Апостолът: “Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:4-5). Тъй като “всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте,… всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:27-28). Светият Дух, Който обитава във вярващите и изпълва и ръководи цялата Църква, осъщесвява това възхитително общение на верните и така тясно ги обединява в Христа, че става начало на единството на Църквата. Той върши различните благодати и служби и обогатява Църквата на Исус Христос с разнообразните дарби “за усъвършенстване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12).

За да установи навсякъде до свършека на вековете тази Своя Свята Църква, Христос повери на Колегията на Дванадесетте задължението да поучават, ръководят и освещават. Избра измежду тях Петър, върху когото, след като той изповяда вярата си, реши да съгради Своята Църква. На него завеща ключовете на небесното царство, а след като той изповяда любовта си, му повери всичките Свои овце, за да ги утвърди във вярата и да ги пасе в съвършено единство, като самият Исус Христос остане завинаги върховният крайъгълен камък и Пастир на нашите души.

Посредством вярното проповядване на Евангелието, извършването на тайнствата и изпълненото с любов управление от страна на апостолите и техните наследници, тоест епископите начело с наследника на Петър, под въздействието на Светия Дух, Исус Христос иска народът Му да расте и да усъвършенства своето общение в единството: в изповядването на една-единствена вяра, в общото отслужване на Божествения култ и в братското съгласие на Божието семейство.

Така Църквата, единственото Божие стадо, като издигнато сред народите знаме , поставяйки Евангелието на мира в служба на целия човешки род, изпълнява с надежда своето поклонничество към крайната си цел – небесното отечество.

Това е свещената тайна на единството на Църквата в Христа и чрез Христос, докато Светият Дух осъществява многообразните си дарове. Върховният образец и началото на тази тайна е единството на Троицата на лицата на единия Бог Отец и Син в Светия Дух.

Отношения на отделените братя с Католическата църква

3. Още от най-ранни времена в тази единна и единствена Божия църква възникнаха някои разцепления, които Апостолът остро порицава и осъжда, но през послевалите векове се породиха по-големи разногласия и немалко общности се отделиха от пълното общение с Католическата църква, понякога по вина на хора и от двете страни. Ала онези, които днес се раждат и обучават в Христовата вяра в тези общностии, не могат да бъдат обвинявани в греха на раздението и затова Католическата църква ги прегръща с братско уважение и любов. В действителност тези, които вярват в Христос и за получили Кръщението както подобава, се намират в известно, макар и несъвършено, общение с Католическата църква. Несъмнено поради разнообразните различия между тях и Католическата църква, както в полето на учението и понякога на реда, така и по отношение на структурата на Църквата, не малки, а понякога и много сериозни препятствия се противопоставят на пълното църковно общение, към чието преодоляване се стреми икуменическото движение. И все пак, оправдани от получената в Кръщението вяра и приобщени в Христа, те основателно са удостоени с името християни и с право са признати за братя в Господа от чедата на Католическата църква.

            Освен това някои и дори доста от елементите или благата, от чиято съвкупност е изградена и оживoтворена самата Църква, могат да съществуват извън видимите граници на Католическата църква: като писаното Божие Слово, благодатният живот, вярата, надеждата и любовта; други са вътрешни дарове на Светия Дух, а трети – видими елементи. Всички тези неща, които произлизат от Христос и водят към Него с право принадлежат на единствената Христова църква.

            Отделените от нас братя извършват също немалко свещени действия на християнската религия и по различен начин, според различното положение на всяка църква или общност, несъмнено могат действително да осъществят благодатния живот. Така че трябва да им се признае годността за отваряне на пътя към влизането в спасителното общение.

            Затова въпреки че вярваме, че не им липсват недостатъци, самите отделени църкви и общности съвсем не са лишени от значение и ценност в тайната на спасението. И Христовият Дух всъщност не отказва да си служи с тях като средства за спасение, чиято сила произтича от самата пълнота на благодатта и истината, която бе поверена на Католическата църква.

И все пак отделените от нас братя, както поотделно, така обединени в техните общности и църкви, не се радват на онова единство, което Исус Христос пожела да разпростре над всички възродени и оживотворени от Него в едно-единствено тяло и в един-единствен нов живот: единството, което Свещеното Писание и почитаното Църковно Предание открито заявяват. В действителност, единствено чрез Католическата Христова църква, която е общото средство за спасение, може да се постигне цялата пълнота на средствата за спасение. Всъщност, според нашата вяра, Господ повери всички блага на Новия Завет единствено на Апостолската колегия начело с Петър, за да установи на земята единственото Тяло на Христос, към което трябва напълно да бъдат приобщени всички онези, които по някакъв начин вече принадлежат на Божия народ. И въпреки че докато странства по земята този народ остава изложен на греха чрез своите членове, той все пак расте в Христа и сладостно е воден от Бога според Неговия тайнствен промисъл, докато постигне в радост цялата пълнота на вечната слава в небесния Йерусалим.

Икуменизмът

4. Тъй като днес, под благодатния полъх на Светия Дух, в различни части на света с молитва, думи и дела се полагат много усилия за доближаване до пълнотата на желаното от Исус Христос единство, този Свещен събор приканва всички верни католици да разпознаят знаците на времето и изкусно да участват в икуменическото дело.

Под “Икуменическо движение” се разбират предизвиканите и насочените към насърчаване на християнското единство дейности и инициативи според разнообразните нужди на Църквата и целесъобразността на времето. Такива са, първо място, всички усилия за премахване на думите, съжденията и делата, които не отразяват безпристрастно и вярно положението на отделените братя и затова затрудняват взаимоотношенията с тях. А след това, воденият от надлежно подготвените експерти диалог, в който всеки от тях излага изоснови учението на собствената общност и ясно представя неговите характеристики, в хода на срещите между християните от различни Църкви и общности, организирани с религиозно намерение и в религиозен дух. И действително, този диалог предоставя на всички по-истинско познание и по-точна преценка на учението и живота на двете общности. Освен това тези общности постигат по-широко сътрудничество във всички начинания, които допринасят за общото благо, според изискванията на всяко християнско съзнание. А, когато това е възможно, могат да се съберат, за да се молят заедно. И накрая, всички изпитват верността си към Христовата воля относно Църквата и, както повелява дългът, полагат постоянни усилия за обновление и реформиране.

Когато се вършат благоразумно и търпеливо от верните на Католическата църква под бдителния поглед на пастирите, всички тези неща допринасят за разпространяването на равноправието и истината, на съгласието и сътрудничеството, на братската обич и единението. По този път, след преодоляването на препятствията, които пречат на съвършеното църковно единение, всички християни постепенно ще се съберат за едно-единствено Евхаристично отслужване в единството на едната и единствена Църква, с което Христос надари Своята Църква още от самото начало. Ние вярваме, че това единство ще просъществува в Католическата църква, без никаква възможност да се изгуби, и се надяваме, че то ще се расте от ден на ден до свършека на вековете.

Очевидно свързаната с подготовката и помирението работа с отделни лица, които желаят пълното общение с Католическата църква, се отличава по своята природа от отчетливата икуменическа инициатива: между тях обаче не съществува никакво противоречие, тъй като и двете произхождат от удивителното Божие разпореждане.

Верните католици несъмнено трябва да проявяват загриженост към отделените братя в икуменическата си дейност, като се молят за тях, разговарят с тях за църковните дела и направят първите стъпки към тях. Но преди всичко самите те трябва искрено и старателно да разгледат онова, което трябва да се обнови и направи в самото католическо семейство, така че неговият живот по-вярно и ясно да свидетелства за предадените от Христос чрез апостолите учение и институции.

И въпреки че Католическата църква действително притежава цялата открита от Бога истина и всички средства на благодатта, нейните членове все пак не си служат с тях, за да живеят с цялата дължима пламенност. Вследствие на това ликът на Църквата блести по-слабо пред отделените от нас братя и пред целия свят, и това забавя разрастването на Божието царство. Затова всички католици трябва да се стремят към християнското съвършенство и да полагат усилия, всеки според собственото си състояние, за да може Църквата, която носи в тялото си смирението и мъртвостта на Христос, да се пречиства и обновява с всеки изминал ден, докато Христос я представи на Себе Си славна, без петно или порок.

Запазвайки единството във всичко необходимо, всички в лоното на Църквата, според възложената на всеки задача, трябва да съхраняват желаната свобода както в различните форми на духовния живот и реда, така и в разнообразието на литургичните обреди и дори в богословското обработване на откритата истина, и да съблюдават любовта във всичко. По този начин всички ще проявяват все по-добре с всеки изминал ден истинската католичност ведно с апостоличността на Църквата.

От друга страна е необходимо католиците с радост да признават и уважават почерпените от общото наследство истински християнски ценности, които се откриват у отделените от нас братя. Признаването на Христовите богатства и благочестиви дела в живота на другите, които свидетелстват за Христос, понякога дори с проливане на кръв, е справедливо и спасително: защото Бог винаги възхищава и удивява със Своите дела.

Не трябва да се забравя и това, че извършеното от благодатта на Светия Дух в отделените братя може да допринесе за нашето изграждане. Истински християнското никога не противоречи на истинските благодеяния на вярата и дори може да допринесе за по-съвършено вникване в самата тайна на Христос и на Църквата.

И все пак разделенията между християните пречат на самата Църква да осъществи пълнотата на присъщата ѝ католичност в онези нейни чеда, които са присъединени към нея чрез Кръщението, но са отделени от пълното общение с нея. Нещо повече, за самата Църква става по-трудно да изрази пълнотата на католичността в самата реалност на живота от всички гледни точки.

Този свят Събор с радост отбелязва, че участието на верните в икуменическата дейност расте с всеки изминал ден и препоръчва на епископите от всички краища на света старателно да я поощряват и благоразумно да я насочват.