Конституция за Светата литургия

Sacrosanctum Concilium

 

Глава VII

СВЕЩЕНОТО ИЗКУСТВО И КУЛТОВИТЕ ПРЕДМЕТИ

 

Достойнство на свещеното изкуство

  1. Изящните изкуства и преди всичко религиозното изкуство и неговият връх – свещеното изкуство, съвсем основателно се числят към най-благородните дейности на човешкото дарование. Свързани по природа с безкрайната Божествена красота, която трябва да бъде изразена по някакъв начин в човешките произведения, те изцяло се посвещават на увеличаването на Неговото славословие и слава, доколкото не им е отредена друга цел, освен тази възможно най-действено да допринасят за пълното насочване на човешките умове към Бога.

Поради тези основания Светата Майка, Църквата, винаги е била приятелка на изящните изкуства и винаги е прибягвала до техните благородни услуги, най-вече за да могат принадлежащите на свещения култ предмети да бъдат достойни, подобаващи и красиви знаци и символи на небесните неща, и е подготвяла художниците. И дори винаги с право се е считала за тяхна съдница и е избирала сред произведенията на художниците подходящите за свещена употреба като съобразени с вярата, благочестието и религиозно предаваните правила.

Църквата особено ревностно се е погрижила използваните свещени култови предмети да служат достойно и хубаво за престижа на култа, като допуска дължащите се на развитието на техниката изменения в материята, формата и украсата им.

Затова отците решиха да постановят следното относно тези предмети:

Свобода на художествените стилове

  1. Църквата никога не е имала свой определен художествен стил, но според характера и условията на народите и изискванията на различните обреди е допускала през вековете художествени форми от всяка епоха, създавайки художествено съкровище, което следва да бъде съхранено много грижливо. Дори изкуството на нашето време, на всички народи и страни може свободно да бъде изразено в Църквата, стига самo да служи с дължимите уважение и почит на изискванията на свещенитe сгради и на свещените обреди, така че да може да добави собствения ci глас към това удивително понятие слава, с което великите хора възпяхa католическата вяра през изминалите векове.

Контролиране на свободата от религиозна гледна точка

  1. При поощряването и благоприятстването на истинското свещено изкуство епархийните епископи следва да търсят по-скоро благородна красота, отколкото чиста пищност. Това важи и за свещенитe одежди и украшения.

Епископите следва ревностно да се грижат за отдалечаването оt Божия дом и от другите свещени места на противни на вярата и обичаите и на християнското благочестие произведения на изкуството, коитo обиждат неподправеното религиозно чувство, защото или са с изкривeни форми, или са недостатъчни, посредствени или измамни в художествено отношение.

При строителството на свещените сгради следва да се полагаt усърдни старания те да бъдат подходящи за извършването на литургиините действия и благоприятни за дейното участие на верните.

  1. Запазва се практиката свещените изображения в църквите дa бъдат почитани от верните. И все пак излагането им следва да бъде умерено и надлежно уредено, за да не буди удивление сред християнския народ и да не благоприятства неправедна набожност.

  2. При преценяването на произведенията на изкуството епархийните епископи следва да изслушат мнението на епархийната комисия за свещено изкуство и ако случаят го изисква, другите компетентни лица, както и споменатите в чл. 44, 45 и 46 комисии.

Епархийните епископи следва ревностно да следят да не бъдат изгубени или разпилени използваните като украса в Божия дом свещени култови предмети или ценни произведения.

Подготовка на художниците

  1. Епископите лично или посредством подходящи свещеници, които имат познания и обичат изкуството, следва да се погрижат за художниците с цел да ги подготвят в духа на свещеното изкуство и Светата литургия.

Освен това се препоръчва създаването на училища или академии за свещено изкуство за подготвянето на художниците в онези области, където това изглежда уместно.

А всички художници, които, водени от своето дарование, възнамеряват да служат на Божията слава в Светата Църква, следва винаги да помнят, че става дума за един вид свещено подражание на Бога Творец и за създаване на предназначени за католическия култ произведения, за благочестивото съзидание на верните и за религиозното им просвещение.

Преразглеждане на законодателството за свещеното изкуство

  1. Заедно с литургичните книги съгласно чл. 25 следва да бъдат преразгледани възможно най-бързо църковните канони и разпоредби относно целокупните, свързани със свещения култ, материални неща, и особено необходимите за достойното и съобразно с предназначението им строителство на свещените сгради, формата и издигането на олтарите, благородството, разположението и сигурността на евхаристичната дарохранителница, функционалността и достойнството на баптистериума, подходящото разположение на свещените изображения, украсата и орнаментите. Правилата, които не отговарят изцяло на реформата на литургията, следва да бъдат поправени или да отпаднат, а онези, които са благоприятни за нея – да бъдат запазени или въведени.

В това отношение, най-вече относно материята и формата на свещените култови предмети и одежди, на епископските събрания в различните области се дава възможност да извършват изискваното от местните нужди и обичаи приспособяване съгласно чл. 22 от настоящата конституция.

Художествена подготовка на клириците

  1. По време на своето философско и богословско образование клириците трябва да бъдат просветени относно историята и развитието на свещеното изкуство, както и относно здравите принципи, на които трябва да се основават произведенията на свещеното изкуство, така че да уважават и съхраняват достойните да бъдат почитани църковни паметници и да могат да дават уместни съвети на художниците при осъществяването на произведенията.

Папските отличителни знаци

  1. Уместно е употребата на папските отличителни знаци да бъде запазена за църковните лица с епископски характер или с особена юрисдикция.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.