Конституция за Светата литургия

Sacrosanctum Concilium

 

Глава V

ЛИТУРГИЧНАТА ГОДИНА

 

Смисълът на литургичната година

  1. Светата Майка, Църквата, счита за свой дълг да чества чрез свято възпоменание спасителното дело на своя Жених в определени дни през цялата година. Всяка седмица, в деня, наречен „Господен“, тя възпоменава Възкресението на Господа, което чества веднъж годишно, заедно е преблажените Му Страсти, на Пасха – най-великия тържествен ден.

А в годишния си цикъл тя представя цялата тайна на Христос от Въплъщението и Рождеството до Възнесението, до деня на Петдесетница и очакването на преблажената надежда и Пришествието на Господа.

Възпоменавайки тайните на Изкуплението, тя открива на вярващите богатствата на спасителните действия и заслугите на своя Господ. Така че тайните присъстват по всяко време, а верните могат да се докоснат до тях и да се изпълнят с благодатта на спасението.

  1. С честването на годишния цикъл на тайната на Христос Светата Църква почита с особена любов неразривно свързаната със спасителното дело на своя Син Преблажена Мария, Божията Майка. Църквата се възхищава и превъзнася в Мария най-прекрасния плод на Изкуплението и е радост съзерцава като най-чист образ това, което самата тя изцяло желае и се надява да бъде.

  2. Освен това Църквата е включила в годишния цикъл възпоменанията на мъчениците и другите светци, които, достигнали до съвършенството с помощта на многообразната Божия благодат и получили вечното спасение, пеят на Бога в небесата съвършеното славословие и се застъпват за нас.

В рождествения ден на светците Църквата всъщност проповядва Пасхалната тайна на светците, които страдаха с Христос и бяха прославени с Него, предлага на верните техните примери, които привличат всички към Отца чрез Христос, и чрез техните заслуги измолва Божиите благодеяния.

  1. И накрая, по различно време на годината, Църквата допълва според традиционните дисциплини подготовката на верните чрез духовните и телесни благочестиви практики и чрез поучението на молитвата покаятелните и милосърдните дела. Затова Свещеният събор реши дa постанови следното:

Ценност на неделята

  1. Според Апостолското предание, което води началото си оt самия ден на Възкресението на Христос, Църквата чества Пасхалната тайна на всеки осми ден, който справедливо се нарича Господен ден неделя. На този ден верните трябва действително да се събират, за да могат, слушайки Божието слово и участвайки в Евхаристията, да възпоменават Страстите, Възкресението и славата на Господа Исус и да благодарят на Бога, “Който чрез Възкресението на Иисуса Христа из мъртвите ни възроди за жива надежда” (1 Петр. 1:3). Именно затова неделята е главният празник, който трябва да бъде предложен и внушен на благочестивите верни по такъв начин, че да стане също ден на радост и на отдих от труда. Другите празници, освен ако не са наистина многозначими, не трябва да вземат превес над него, защото той е основата и ядрото на цялата литургична година.

Реформа на литургичната година

  1. Литургична година следва да бъде така преработена, че като се съхранят или възстановят свързаните със свещените времена традиционни обичаи и уредби според условията на нашето време, да се запази техният своеобразен характер, за да се подхранва надлежно благочестието на верните в честването на тайните на християнското изкупление и най-вече на Пасхалната тайна. Ако е необходимо, приспособяването към местните условия следва да се извърши според чл. 39 и 40.

Подвижни празници

  1. Душите на верните следва да бъдат обърнати преди всичко към Господните празници, в които се честват тайните на спасението през годината. Затова подвижните празници справедливо се поставят над празниците на светците, за да бъде честван както подобава целият цикъл на тайните.

Великденски пост

  1. Двойственият характер на времето на Великденския пост, който най-вече чрез възпоменанието или подготовката за Кръщението и чрез Покаянието настойчиво предразполага верните към честването на Пасхалната тайна с по-честото слушане на Божието слово и с посвеща ването на молитвата, следва да бъде по-ясно проявен както в литургията, така и в литургичната катехеза. Затова:

а)            следва да се използват по-изобилно присъщите на литургията елементи на Кръщението и ако е уместно, да се подемат някои от предходната традиция;

б)           същото важи и за елементите на Покаянието. А що се отнася до катехезата, в душите на верните следва да бъде внушен заедно със социалните последици на греха присъщият на Покаянието характер, който ненавижда греха като обида за Бога. Нека да не се забравя ролята на Църквата в покаятелното действие и се наблегне на молитвата за грешниците.

  1. Покаянието по времето на Великденския пост не следва да бъде само вътрешно и индивидуално, а също така външно и социално. А практикуването на Покаянието според възможностите на нашето време и на различните области и според условията на верните следва да бъде благоприятствано и препоръчвано от споменатите в чл. 22 власти.

Пасхалният пост обаче ще бъде свещен и спазван навсякъде на Велики петък, в деня на Господните страсти и смърт и при възможност следва да продължи и на Велика събота, така че с възвишена и открита душа да се посрещне с радост неделята на Възкресението.

Празниците на светците

  1. Според Преданието Църквата почита светците и удостоява с почести достоверните им мощи и изображенията им. Празниците на светците всъщност възвестяват чудните дела на Христос в неговите слуги и представят на верните достойни за подражание примери.

За да не вземат превес над празниците, които честват тайните на спасението, много от празниците на светците са оставени да бъдат чест-вани от всяка отделна църква или народ, или религиозно семейство, а в цялата Църква следва да се разпространяват само онези, които помена- ват светци с наистина всеобщо значение.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.