Конституция за Светата литургия

Sacrosanctum Concilium

 

Глава IV

ЧАСОСЛОВЪТ

 

Часословът (бревиарий) – дело на Христос и на Църквата

  1. Приемайки човешката природа, Върховният първосвещеник на Новия и вечен Завет, Исус Христос, въвежда в земното изгнание химна, който вечно се пее в небесната обител. Той обединява в Себе Си цялата човешка общност и я привързва, като издига тази божествена славословна песен.

Всъщност Той продължава свещеническата Си служба чрез самата Своя Църква, която непрекъснато славослови Господа и се застъпва за спасението на целия свят не само с отслужването на Евхаристията, но и по други начини и най-вече с Часослова.

  1. Според древната християнска традиция Часословът е така устроен, че цялото денонощие да бъде осветено от славословието на Бога. А когато тази удивителна славословна песен се изпълнява от свещениците и другите натоварени с тази задача по наставление на Църквата или от верните, които се моля т заедно със свещеника според одобрената форма, тогава наистина именно гласът на Невестата говори на Жениха: нещо повече – това е молитвата, която Христос ведно със Своето Тяло отправя към Отца.

  2. Впоследствие всички, които вършат това, изпълняват църковния дълг и участват във върховната чест на Христовата невеста, защото, славословейки Бога, те стоят пред Божия трон в името на Майката Църква.

Пастирска ценност на Часослова

  1. Отдадените на пастирското свещенослужение свещеници изпълняват славословията на Часовете с толкова по-голяма ревност, колкото по-дълбоко са убедени в задължението да съблюдават повелята на Павел: „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17). Всъщност единствено Господ може да осигури въздействието и развитието на делото, за което те се трудят,

Той, Който каза: „Без Мене не можете да вършите нищо“ {Йоан. 15:5). Затова когато ръкоположиха дяконите, апостолите казаха: „А ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото“ (Деян. 6:4).

  1. Но за да могат свещениците и другите членове на Църквата по-добре и по-съвършено да извършват службите от Часослова при различните обстоятелства, продължавайки сполучливо започнатата о Апостолическия престол реформа, Свещеният събор реши да постанови следното относно Божията служба според римския обред:

Преработване на традиционния ред

  1. Тъй като целта на Часослова е освещаването на деня, традиционното последование на часовете следва да бъде преразгледано така че доколкото е възможно, часовете да съответстват на истинското време, като същевременно се държи сметка за условията на днешния живот, особено на онези, които се занимават с апостолическите дела.

Правила за реформа на Часослова

  1. При реформата на службата следва да се съблюдават следните правила:

а)            Славословието на Утренята (Lodi) като сутрешна молитва и Вечернята (Vespri) като вечерна молитва, които според почитаемото Предание на цялата Църква представляват двата полюса на ежедневната служба, следва да се считат за главните часове и да се честват като такива.

б)           Заключителната молитва за деня (Compieta) следва да бъде организирана така, че да бъде добре приспособена към завършването на деня.

в)            Макар и да съхранява своя характер на нощна молитва при хоровото отслужване, часът на казваната на разсъмване молитва в манастирите (Mattutino) следва да бъде приспособен така, че да може да бъде извършван по всяко време на деня и да съдържа по-малко псалми и по-дълги четения.

г)            Час първи следва да отпадне.

д)           Запазва се хоровото отслужване на трите второстепенни Часа – Час трети, Час шести и Час девети. За извънхорово отслужване може да се избере онази от трите молитви, която най-добре отговаря на момента от деня.

Часословът – извор на благочестие

  1. Освен това, понеже като обща молитва Часословът е извор на благочестие и храна за личната молитва, свещениците и всички, които участват в службите от Часослова, се умоляват в Господа да направят така, че при извършването им духът да бъде в съзвучие със словото. За по-доброто постигане на тази цел следва да се осигури едно по-задълбо чено познаване на литургията и Библията, и особено на псалмите.

При осъществяването на реформата почитаното от векове богатство на Римския часослов следва да бъде така приспособено, че от него по-широко и по-лесно да могат да се възползват всички онези, на които той е поверен.

Разпределение на псалмите

  1. За да е възможно действителното съблюдаване на предложеното в чл. 89 последование на часовете, псалмите следва да бъдат разпределени не само в една седмица, а в по-дълъг период от време.

Сполучливо започнатата работа по преработване на Псалтира следва да бъде завършена възможно най-скоро, като се вземат предвид използваният от християните латински език, литургичното му използване и в песнопението, както и цялата традиция на Латинската църква.

Ред на четивата

  1. Що се отнася до четивата, трябва да се вземат предвид следните правила:

а)            Четенето на Свещеното Писание следва да бъде подредено така, че съкровищата на Божието слово да бъдат по-лесно и по-широко достъпни.

б)           Четивата от творбите на Църковните отци, учители и писатели следва да бъдат по-добре подбрани.

в)            Страданията или Житията на светците следва да бъдат възвърнати към историческата истина.

Редакция на химните

  1. Доколкото изглежда подходящо, химните следва да възвърнат първоначалната си форма, като отпадне или бъде променено всичко, което има митологичен привкус или не е особено съзвучно е християнското благочестие. А доколкото е уместно, следва да се вземат също и други химни от сборниците с химни.

Време за Литургията на часовете

  1. За истинското освещаване на деня и за духовно плодотворното извършване на самите часове, следва да се съблюдава времето, което най-много се доближава до истинския момент на всеки каноничен час.

Задължение за Часослова

  1. Задължените да се молят хорово общности са длъжни не само да отслужват Божествената литургия, а всеки ден да измолват Часослова хорово и по-точно:

а)            Целия Часослов: ордените на канониците, монасите г монахините и всички други богопосветени, които по право или по силата на конституциите си са длъжни да се молят хорово.

б)           Онези части от Часослова, които са им наложени от общото или частното право: катедралните или колегиални капитоди.

в)            Всички членове на тези общности – както получилите големите чинове, така и далите тържествени монашески обети, с изключение на послушниците – трябва сами да измолват каноничните часове, които не измолват хорово.

  1. Получилите големите чинове клирици, които не са задължени да казват Часослова хорово, са длъжни всеки ден общо или самостоятелно да измолват целия Часослов за деня съгласно чл. 89.

  2. Целесъобразните замени на службите от Часослова е други литургични действия следва да бъдат определени от рубриките.

В особени случаи и с основателна причина епархийните епископи биха могли изцяло или частично да освободят собствените си подвластни от задължението да измолват Часослова или да го заменят.

Монашеството

  1. Членовете на който и да е Институт за богопосветен живот, които по силата на конституциите си измолват част от Часослова, изпълняват общата молитва на Църквата.

По силата на монашеските конституции те изпълняват общата молитва на Църквата също, когато измолват някой кратък Часослов, стига той да бъде съставен по схемата на Часослова и редовно одобрен.

Общностпо измолване на Часослова

  1. Тъй като Часословът е гласът на Църквата, тоест на цялото славословещо Бога Мистично тяло, клириците, които нямат задължението за хорово измолване, и особено свещениците, които живеят заедно или се събират временно, се приканват да казват общностно поне част от Часослова.

Всички онези, които извършват службите от Часослова било хорово, било общностно, следва да изпълняват повереното им задължение възможно най-съвършено както що се отнася до вътрешното благочестие на духа, така и що се отнася до външното му осъществяване.

Освен това е добре при възможност хоровите или общите служби от Часослова да се пеят.

Участие па верните в Часослова

  1. Духовните пастири следва да осигурят всеобщото участие в отслужването на главните Часове в църквата, и особено на Вечернята, на неделните и на най-тържествените празници. Препоръчва се и самите миряни да следват Часослова или със свещениците, или събрани заедно, или дори самостоятелно.

Език на Часослова

101 ^ 1 Според вековната традиция на латинския обред следва да се запази латинският език в Часослова за клириците. Все пак епархийният епископ има власт да разреши в единични случаи използването на подготвен съгласно чл. 36 превод на местния език на онези клирици, за които използването на латинския език представлява сериозно затруднение за надлежното последование на Часослова.

  • 2 На монахините и на членовете на Институтите за богопосветен живот – както мъже неклирици, така и жени, може да се разреши използването на местния език в Часослова дори когато службите му се извършват хорово, стига преводът да е одобрен.

  • 3 Ако всеки задължен да измолва Часослова клирик прави това на местния език с верните или със споменатите в § 2 лица, то той изпълнява своето задължение, стига преводът да е одобрен.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.