Конституция за Светата литургия

Sacrosanctum Concilium

 

Глава III

ДРУГИТЕ ТАЙНСТВА И СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЯ

 

Природа на тайнствата

  1. Тайнствата са така уредени, че да освещават хората, да изграждат Христовото Тяло и накрая да отдават почит на Бога. Но в качеството си на знаци те имат също и функцията да поучават. Те не само предполагат вярата, а я подхранват, укрепват и изразяват с думите и с обредните елементи: затова се наричат тайнства на вярата. Именно те придават благодатта и отслужването им много добре предразполага верните към плодотворното получаване на тази благодат, удостояването на Бога с дължимата почит и упражняването на милосърдието.

Следователно е от голямо значение верните лесно да разбират знаците на тайнствата и да се доближават с голяма прилежност до установените, за да подхранват християнския живот, тайнства.

Свещенодействия (треби)

  1. Светата Майка, Църквата, установи и свещенодействията. Това са свещени знаци, посредством които подобно на тайнствата се означават преди всичко получените чрез изпросване от страна на Църквата духовни въздействия. Чрез тях хората се предразполагат към получаването на основното въздействие на тайнствата, а различните житейски обстоятелства биват осветени.

Пастирска ценност на литургията на тайнствата и свещенодействията

  1. Ето защо литургията на тайнствата и свещенодействията предразполага верните към освещаването на почти всички събития от живота посредством Божията благодат, която струи от Пасхалната тайна на Страстите, Смъртта и Възкресението на Христос. Тайна, от която произтича действеността на всички тайнства и свещенодействия. Така всяко достойно използване на материални неща може да бъде насочено към освещаването на човека и към възхваляването на Бога.

Необходимост от реформа на тайнствата и свещенодействията

  1. Ала тъй като през вековете в обредите на тайнствата и свещенодействията са били въведени някои елементи, които днес не изясняват в достатъчна степен природата и целта им, и е необходимо те да бъдат частично приспособени към изискванията на нашето време, Свещеният събор постановява следното относно тяхната реформа:

Език

  1. Тъй като нерядко при даването на тайнствата и свещенодействията използването на местния език се оказва много полезно за народа следва му да бъде отредено по-голямо място според следните правила:

а)            Местният език може да се използва при даването не тайнствата и свещенодействията съгласно чл. 36.

б)           Според новото издание на Римския ритуал и съгласие чл. 22 § 2 от тази Конституция компетентната местна църковна власт следва да подготви възможно най-бързо приспособени към нуждите на отделните територии специфични ритуали, включително що се отнася до езика: тези ритуали ще бъдат използани в съответните територии след редактирането им от страна на Апостолическия престол. При съставянето на тези ритуали или на специалните обредни сборници не трябва да се пропускат указанията на Римския ритуал в началото на отделните обреди: както свързаните с пастирството и рубриките, така и онези с особено социално значение.

Оглашение

  1. Следва да бъде възтановено пазделеното на няколко степени оглашение на възрастните, което да се осъществява по преценка на епархийния епископ, така че предназначеното за подобаваща подготовка време на оглашението да бъде осветено с отслужените последващи свещени обреди.

Кръщелни обреди

  1. По мисионерските земи освен елементите на християнската традиция се допускат и онези, използвани от всеки народ, елементи НЕ посвещение, доколкото е възможно те да бъдат приспособени към християнския обред съгласно чл. чл. 37-40 от тази Конституция.

  2. Следва да бъдат преработени и двата кръщелни обреда за възрастни – както обикновеният, така и тържественият, който държи сметка за оглашението – и в Римския литургийник да бъде включена самостоятелна литургия „За извършване на Кръщението“.

  3. Следва да бъде преработен кръщелният обред за деца и да бъде пригоден към реалното им състояние. В обреда следва по-добре да бъдат подчертани също и мястото, и задълженията на родителите и кръстниците.

  4. Обредът на Кръщението предполага и известно приспособяване по преценка на епархийния епископ в случай на голям брой кръщаващи се. Следва да се състави и по-кратък обред, който да може да се използва най-вече от оглашените в мисионерските земи, а при смъртна опасност, когато липсва свещеник или дякон, и от верните изобщо.

  5. Вместо така наречения „Обред за допълване на пропуснатите церемонии на вече кръстено дете“ следва да се състави нов обред, който да изразява по-ясно и по-подходящо това, че кръстеното по краткия обред дете вече е прието в Църквата.

Да се състави също и обред за онези, които с вече валидно Кръщение се обръщат в свещената католическа вяра, за да се означи приемането им в църковното общение.

  1. Извън Пасхалното време водата за Кръщението може да бъде благословена при самия обред на Кръщението с кратка, определена за случая формула.

Миропомазание

  1. Обредът на Миропомазанието също следва да бъде преработен, за да бъде проявена по-ясно съкровената връзка на това тайнство с всяко християнско посвещение: затова подновяването на обещанията на Кръщението следва да предшества приемането на това тайнство.

Когато се счете за уместно, Миропомазанието може да бъде извършено по време на литургията, а що се отнася до извънлитургичния обред, следва да се подготви формула, която да се използва като въведение.

Покаяние

  1. Обредът и формулите на Покаянието следва да бъдат преработени така, че по-ясно да изразяват природата и въздействието на тайнството.

Помазване на тежко болните

  1. „Маслосветът“, който може и е по-добре да бъде наричан „помазване на тежко болните“, не е само тайнството на онези, които а намират в края на живота си. Подходящото за получаването му време със сигурност вече е настъпило, когато поради заболяване или старост верният се намира в смъртна опасност.

  2. Освен отделните обреди на Помазване на тежко болните и Предсмъртно причастие, следва да се състави и един общ обред, кой то позволява болният да се помазва след изповедта и преди да получил Предсмъртното причастие.

  3. Броят на помазанията следва да бъде определен според обстоятелствата, а съпътстващите Помазването на тежко болните молитви – преработени така, че да съответстват на различните състояния н< болните, които получават тайнството.

Свещенство

  1. Обредите на ръкоположенията следва да бъдат преработени що се отнася до церемониите и текстовете. Обръщението на епископа в началото на всяко ръкоположение или посвещаване може да бъде напра вено на местния език.

Брак

  1. Брачният обред в Римския ритуал следва да бъде преработен и обогатен така, че по-ясно да означава благодатта на тайнството и да внушава задълженията на съпрузите.

„Ако в някоя област“ при отслужване на тайнството Брак „се из ползват други похвални обичаи и церемонии, Свещеният събор горещо желае те да бъдат безусловно съхранени.“

Освен това съгласно чл. 22 § 2 от тази конституция чл. 63 дава възможност на компетентната местна църковна власт да подготви собствен, съответстващ на местните народни обичаи, обред при условие, че остане непроменен законът, според който присъстващият на брака свещеник иска и получава съгласието на сключващите го.

  1. Бракът обикновено се отслужва по време на литургията, след четенето на Евангелието и проповедта, и преди „молитвата на верните“. Молитвата за благославяне на съпругата, преработена така, че да внуши и на двамата съпрузи едни и същи задължения за взаимна вярност, може да бъде казана на местния език.

Ала ако тайнството Брак се отслужва без литургия, в началото на обреда следва да бъдат прочетени Апостолическото послание и Евангелието на литургията и съпрузите да бъдат благословени.

Реформа на свещенодействията

  1. Свещенодействията следва да бъдат преработени, като се вземе предвид основополагащият принцип за едно съзнателно, дейно и лесно участие на верните, а също и нуждите на нашето време. При преразглеждането на ритуалите съгласно чл. 63, при необходимост могат да се добавят и нови свещенодействия.

Запазените благословения следва да бъдат много малко и единствено в полза на епископите или на епархийните епископи.

Следва да се предвиди и възможността някои свещенодействия поне при определени обстоятелства и по преценка на епархийния епископ да бъдат раздавани от миряни с подходящи качества.

Полагане на монашески обети

  1. Обредът за Посвещаване на девиците (Consacratio virginum) от Папския литургийник (Pontificate romanum) също следва да се преразгледа.

Освен това следва да се състави обред за Монашеското посвещаване и подновяването на обетите, който да допринася за по-голямото единство, въздържание и достойнство и да се използва, с изключение на някои особени случаи, от онези, които се посвещават или подновяват обетите по време на литургията.

Похвално би било монашеското посвещаване да се извършва по време на литургията.

Погребални обреди

  1. Погребалният обред следва по-открито да изразява пасхалния характер на християнската смърт и по-добре да отговаря на условията и традициите на отделните области, дори що се отнася до литургичния цвят

  2. Следва да бъде преработен обредът за погребението на децата и да бъде обогатен със собствена литургия

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.