Конституция за Светата литургия

Sacrosanctum Concilium

 

Глава II

ТАЙНАТА НА ЕВХАРИСТИЯТА

 

Литургията и Пасхалната тайна

  1. На Тайната вечеря, в нощта, когато бе предаден, Нашият Спасител установи евхаристичното жертвоприношение на Своето тяло и на Своята кръв, за да може жертвоприношение на кръста да пребъде през вековете до Неговото Пришествие и за да повери на многообичаната Си невеста, Църквата, възпоменанието за Своята смърт и Възкресение: тайнство на благочестието, знак за единството, връзка на любовта , Пасхална трапеза, „в която Христос се приема, душата се изпълва с благодат и се дава залог за бъдната слава“ .

Дейно участие на верните в литургията

  1. Затова Църквата се грижи верните да не присъстват на тази тайна на вярата като чужденци или неми зрители, а добре да я разберат чрез обредите и молитвите, да участват съзнателно, благочестиво и дейно в свещенодействието; да бъдат просветени от Божието слово; да ядат от трапезата на Тялото на Господа; да благодарят на Бога; принасяйки непорочната жертва не само чрез ръцете на свещеника, но заедно с него, да се научат да принасят самите себе си и от ден на ден чрез Посредника Христос да се усъвършенстват в единството е Бога и помежду си , така че най-накрая Бог да бъде всичко във всички.

  2. Ето защо, за да може литургичното жертвоприношение да достигне до пълната си пастирска действеност също и в обредна форма, с оглед на отслужваните е участието на народа литургии, особено в неделя и на неподвижните празници, Свещеният събор постановява следното:

 

Реформа библейско богатство в литургията

  1. Литургичният устав следва да бъде преработен, така че по-ясно да се проявят особената природа на отделните части и тяхната взаимовръзка и да се улесни благочестивото и дейно участие на верните.

Така че обредите следва да се опростят, като вярно се съхрани тяхната същност: следва да отпаднат дублираните или добавените без особена полза през вековете елементи; някои несправедливо изгубени във времето елементи обаче следва да бъдат възстановени според първоначалната традиция на Отците, доколкото това изглежда уместно или необходимо.

По-голямо библейско богатство в литургията

  1. За да бъде подготвена по-богата трапеза на Божието слово за верните, следва по-широко да се разтворят библейските съкровища, така че през определен брой години на народа да се чете най-важната част от Свещеното Писание.

Проповед

  1. Живо се препоръчва проповедта като част от самата литургия: през литургичната година въз основа на свещения текст следва да бъдат представени тайните на вярата и правилата на християнския живот. Проповедта не трябва да се пропуска и в неделните литургии, и в от-служваните с участието на народа литургични празници, освен с много сериозно основание.

„Молитва на верните“

  1. След Евангелието и проповедта, особено в неделя и на празници, следва да бъде възстановена „общата молитва“ или „молитвата на верните“, така че с участие на народа да се отправят молитви за Светата църква, за управляващите ни, за изпитващите различни нужди, за всички хора и за спасението на целия свят .

Латински и местен език в литургията

  1. На отслужваните с участието на народа литургии може да се отреди подобаващо място на местния език, особено при четенията и „молитвата на верните“, а според условията на различните места също и в определените за народа части съгласно чл. 36 от тази конституция. Но следва да се вземат мерки за това верните да могат да се молят и да пеят заедно и на латински в определените за това части от литургията.

А ако някъде изглежда уместно по-широкото използване на местния език в литургията, следва да бъде съблюдавано предписаното от чл. 40 на настоящата конституция.

Причестяване под видовете на хляба и виното

  1. Горещо се препоръчва съвършеното участие на верните в литургията с приемането на осветеното на същото жертвоприношение Тяло Господне, след причестяването на свещеника.

Тъй като установените от Тридентския събор догматични принципи  остават непроменени, причестяването под двата вида може да бъде отредено както на клириците и монасите, така и на миряните в случаи, които следва да бъдат определени от Апостолическия престол, и по преценка на епископа, като например: на новоръкоположените – на литургията за тяхното ръкоположение, на полагането на монашеските обети – на литургията за тяхното полагане, на неофитите — на литургията след Кръщението.

Единство на литургията

  1. Двете, така да се каже, съставни части на литургията, тоест Литургията на словото и Евхаристичната литургия, са толкова тясно свързани помежду си, че образува т един-единствен култ. Затова Свещеният събор горещо приканва духовните пастири старателно да просвещават верните в катехезата, за да участват в цялата литургията, особено в неделя и на неподвижните празници.

Съслужение

  1. § 1. Съслужението, в което добре се проявява единството на свещенството, се използва и до днес в Църквата и на Изток, и на Запад. Затова Съборът реши да разшири възможностите за съслужение и при следните случаи:

1 ° а) на Велики четвъртък – както на Литургията за освещаване на маслата, така и на вечерната литургия;

б)           на литургиите на съборите, на епископските събрания и на синодите;

в)            на литургията за встъпване в длъжност на настоятеля на религиозна общност;

2° Освен това с разрешение на епархийния епископ, който следва да прецени уместността на съслужението:

а)            в манастирската литургия и в основната литургия в църквите, когато ползотворността за верните не изисква всички присъстващи свещеници да служат поотделно;

б)           в литургията на свещеническите събрания от всякакъв род, както на мирските свещеници, така и на свещеномонасите.

§ 2. 1° Епископът е задължен да урежда правилата на съслуженията в епархията.

2° Запазва се възможността всеки свещеник да отслужва литургията индивидуално, но не там, където има съслужение, нито на Велики четвъртък.

  1. В Папския и в Римския литургийник следва да се включи нов обред на съслужение.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.