Конституция за Светата литургия

Sacrosanctum Concilium

 

Глава I

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА РЕФОРМАТА И РАЗВИТИЕТО
НА СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ

 

ЧАСТ 1: Природа на светата Литургия и нейното значение в живота на Цътрквата

 

Изпълненото от Христос дело на Спасението

  1. Когато се изпълниха времената, Бог, „Който иска да се спася’ всички човеци и да достигнат до познание на истината“ (7 Тим. 2:4) „след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците“ (вж. Евр. 1:1), изпрати Своя Син, Въплътеното Слово, Помазаника на Светия Дух, да благовести на бедните, да изцелява съкрушените сърца като „лекар на тялото и на душата“ , като Посредник между Бога и хората . Неговата човешка същност действително бе средство за нашето спасение в единството в лицето на Словото. Затова в Христос „се изпълни съвършено нашето помирение и ни се даде пълно тата на Божествения култ“ .

Това дело на човешкото изкупление и на съвършената прослава на Бога, предшествано от удивителните Божествени дела сред Старозаветния народ, бе изпълнено от Господа Исус най-вече по сред ствол Пасхалната тайна на Неговите Преблажени страсти, Възкресението от мъртвите и славното Му Възнесение: тайна, чрез която, „умирайки, раз руши нашата смърт, а възкръсвайки, ни възвърна живота“ . От ребро то на умрелия на кръста Христос действително се ражда удивителните тайнство на цялата Църква .

 

Продълженото от Църквата дело на Спасението се осъществява в литургията

 

  1. Както Исус бе изпратен от Отца, така и Той изпрати своите из-пълнени със Светия Дух апостоли да проповядват Евангелието на всички твари , да благовестяват, че чрез Своята смърт и Възкресение Божият Син ни освободи от властта на Сатаната и смъртта и ни пренесе в Царството на Своя Отец, и да осъществяват делото на спасението посредством жертвоприношението и тайнствата, около които кръжи целият литургичен живот. Именно така хората се включват в Пасхалната тайна на Христос чрез Кръщението: с Него умират, с Него биват погребвани и с Него възкръсват , приемат Духа на осиновение „чрез Когото викаме: Авва, Отче!“ {Рим. 8:15) и се превръщат в търсените от Отца истински поклонници . По същия начин всеки път, когато ядем от Господната вечеря, ние възвестяваме смъртта на Господа, докато дойде Той . Затова именно в деня на Петдесетница, когато Църквата се яви на света, онези, които „приеха на драго сърце думите“ на Петър, „кръстиха се“. „И постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите… като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ“ (Деян. 2:41-47). Оттогава Църквата никога не пропуска да се събере, за да чества Пасхалната тайна: с четене на „казаното за Него в цялото Писание“ (Лук. 24:27), с отслужване на Евхаристията, в което „се представят победата и триумфът на Неговата смърт“, и с благодарствени молебени „на Бога за неизказания Негов дар“(2 Кор. 9:15) в Исус Христос, „за похвала на славата Му“ (Еф. 1:12) по силата на Светия Дух.

 

Присъствие на Христос в литургията

 

  1. За да осъществи едно толкова велико дело, Христос винаги присъства в Своята Църква, особено в литургичните действия. Той присъства както в литургичното жертвоприношение, така и в личността на свещенослужителя, „Той, Който принесе Себе Си на кръста, отново принася Себе Си в служението на свещениците“, така и най-вече под евхаристичните видове. Присъства с добродетелите си в тайнствата, така че когато някой кръщава, кръщава самият Христос . Присъства в словото, защото именно Той говори, когато в Църквата се чете Свещеното Писание. И накрая, присъства, когато Църквата се моли и възхвалява, Той, Който обеща: „Дето с; двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ {Мат. 18:20) И настина, за осъществяването на това толкова велико дело, чрез което Бог се прославя съвършено, а хората се освещават, Христос вина ги приобщава към Себе Си Църквата, Своята възлюбена невеста, която се моли на своя Господ и чрез Него отдава почитта си на вечния Отец.

Затова литургията основателно се счита за упражняване на свещеническата служба на Исус Христос, посредством която с осезаеми знаци се означава и осъществява освещаването на човека по подходящ за всеки начин, а цялостният обществен Божествен култ се упражнява от Мистичното тяло на Исус Христос, тоест от Главата и от нейните членове.

Вследствие на това, като дело на свещеника Христос и на Неговото тяло, Църквата, всяко литургично служение е превъзходно свещено действие и никое друго действие на Църквата не може да се сравнява с неговата действеност по качество и по степен.

 

Земна литургия и небесна литургия

 

  1. Участвайки в земната литургия, ние предвкусваме онази небесна литургия, която се отслужва в свещения град Йерусалим, към който се стремим като странници и където Христос седи отдясно на Бога като служител на светая светих и на истинската дарохранителница ; пеем н; Господа химна на славата с цялото небесно войнство; почитаме паметта на светиите, тъй като се надяваме да споделим общността им; очакваме като Спасител нашия Господ Исус Христос, докато Самият Той, нашия живот, се яви, и тогава ние ще се явим с Него в слава .

 

Литургията не е единствената дейност на Църквата

 

  1. Светата литургия не изчерпва цялата дейност на Църквата. И действително, преди хората да могат да пристъпят към литургията, необходимо да бъдат призовани към вярата и обръщането: „Но как ще призоват Оногова, в Когото не са повярвали? Как пък ще повярват на Оногова, Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?” (Рим. 10:14-15)

Затова Църквата благовести спасението на невярващите, за да могат всички хора да познаят единствения истински Бог и Неговия пратеник, Исус Христос, и да се обърнат от пътищата си, като се покаят . А що се отнася до вярващите, тя трябва винаги да им проповядва вярата и покаянието, и освен това да ги предразполага към тайнствата, да ги учи да спазват всичко заповядано от Христос , да ги подтиква към всички милосърдни, благочестиви и апостолски дела, за да яви чрез тях това, че макар и да не са от този свят, християните все пак са светлината на света и прослава на Отца пред хората.

 

Литургията е връх и извор на живот за Църквата

 

  1. И все пак литургията е върхът, към който се стреми действието на Църквата, и същевременно изворът, от който произтича всичката й добродетел. И действително, апостолските усилия са насочени към това всички, станали Божии чеда чрез вярата и кръщението, да се събират, да възхваляват Бога в Църквата, да участват в жертвоприношението и да ядат от Господната вечеря.

Литургията на свой ред подтиква приелите „Пасхалните тайнства“ верни да живеят в „съвършено единение“  и се моли „те да запазят в живота си полученото чрез вярата“ . А възобновяването на Завета на Господа с хората в Евхаристията привлича и запалва верните по настойчивата любов на Христос. Следователно от литургията, и в частност от Евхаристията, към нас потича като от извор благодатта и в нея се постига максимално действено освещаването на хората в Христа и прославата на Бога, към която се схождат, като към крайна цел, всички други дейности на Църквата.

 

Необходимост от лично разположение

 

  1. Ала за да бъде въздействието пълноценно, е необходимо верните да пристъпват към Светата литургия с праведно разположение на душата, да съгласуват мисълта си със словата и да сътрудничат на Божията благодат, за да не я приемат напразно . Затова духовните пастири трябва да бдят не само за спазването на законите за валидно и закони служение в литургичното действие, а и за съзнателното, дейно и плодотворно участие на верните в него.

 

Необходимост от лична молитва

 

  1. Духовният живот не се изчерпва обаче единствено с участието в Светата литургия. Въпреки че християнинът действително е призован към общата молитва, той все пак трябва също и да се прибира в стаят си и скришом да се моли на Бога , и дори, както учи апостолът, непрестанно да се моли. Същият апостол ни учи постоянно да носим в тялото си мъртвостта на Исус, та и животът на Исус да се открие в смъртната ш плът . Затова молим Господа в жертвоприношението на богослужение то „да приеме духовното жертвоприношение“ и да направи „от самите нас вечно приношение“ за Него .

 

Вдъхновените от литургията набожности

 

  1. Стига да са съобразени с църковните закони и правила, набожностите на християнския народ горещо се препоръчват, най-вече когато се изпълняват по разпореждане на Апостолическия престол.

На особена почит се радват светите набожности на отделните църкви, които се отслужват по разпореждане на епископите според обичаите или законно одобрените книги.

Необходимо е обаче, като се държи сметка за литургичното време подобни набожности да бъдат уредени в съзвучие със Светата литургия и в известен смисъл да произтичат от нея и да отвеждат народа към нея имайки предвид, че тя далеч ги превъзхожда поради своята природа.

 

ЧАСТ 2: Необходимост от насърчаване на литургичната подготовка и дейното участие

 

  1. Майката Църква горещо желае всички вярващи да бъдат отведе ни към пълното, съзнателно и дейно участие в литургичните отслужвания изисквано от самата природа на литургията, която по силата на Кръщението е право и задължение на християнския народ като „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити“ (1 Петр. 2:9; вж. 2:4-5).

На подобно пълно и дейно участие на целия народ ще бъде посветено особено внимание в реформата и развитието на литургията. То действително е първичният и безусловно необходим извор, от който верните могат да черпят истински християнски дух, и затова духовните пастири трябва усърдно да го търсят в цялата си пастирска дейност с помощта на съответната подготовка.

Ала няма никаква надежда за получаване на подобен резултат, ако самите духовни пастири не бъдат дълбоко пропити от духа и силата на литургията и ако не станат способни учители; следователно на първо място е безусловно необходимо да се осигури литургичната подготовка на клира. Затова Свещеният събор реши да постанови следното:

 

Подготовка на преподавателите по литургика

 

  1. Преподавателите, определените да преподават Светата литургия в семинариите, домовете на богопосветените и богословските факултетите трябва да получат подходяща за задачата им подготовка в специализираните институти.

 

Литургична подготовка на клира

 

  1. Светата литургия е сред най-необходимите и важни преподавани предмети в семинариите и в домовете на богопосветените и сред основните предмети в богословските факултети, и се преподава както с богословска и историческа, така и с пастирска и юридическа насоченост. Освен това преподавателите по другите предмети и преди всичко по догматично богословие, Свещено Писание и пастирско богословие се стараят, всеки според присъщите на своята дисциплина изисквания, така да откроят тайната на Христос и историята на спасението, че тяхната връзка с литургията и единството на свещеническата подготовка да бъде изяснена по безспорен начин.

 

Литургична подготовка на кандидатите за свещеници

 

  1. Клириците следва да получат в семинариите и в домовете на богопосветените литургична подготовка за духовния живот както с подходящо посвещение, за да разберат смисъла на свещените обреди и д участват в тях с цялата си душа, така и със самото честване на свещените тайни, както и с други пропити от литургичен дух набожности. Т следва също да се научават да съблюдават литургичните закони, така че животът в семинариите и в монашеските институти да бъде дълбок пропит от духа на литургията.

 

Подпомагане на свещениците, които се грижат за душите

 

  1. Свещениците, които вече се трудят в лозето на Господа – как то мирските, така и свещеномонасите, – следва да бъдат подпомагани всички подходящи средства, за да разбират все по-пълно изпълняваното от тях в свещенослуженията, за да живеят литургичния живот и да п споделят с поверените им верни.

 

Литургична подготовка на верните

 

  1. Духовните пастири усърдно и търпеливо следва да се грижат за литургичната подготовка, както впрочем и за вътрешното и външното дейно участие на верните според техните възраст, положение, начин на живот и степен на религиозна култура, изпълнявайки по този начин едно от основните задължения на верния разпоредник с Божествените тайни. И да водя стадото си в това поле не само със словото, но и със своя пример.

 

Аудиовизуални средства и литургия

 

  1. Радиотелевизионните предавания на свещенослуженията особено когато става дума за отслужване на литургията, следва да бъда осъществявани сдържано и достойно под ръководството и поръчителството на назначено на тази длъжност от епископите компетентно лице

 

ЧАСТ 3: Реформа на Светата литургия

 

  1. За да може християнският народ да получи с по-голяма сигурност изобилието от благодати в Светата литургия, Светата Майка, Църквата, желае старателно да бъде извършена обща реформа на самата литургия. Литургията действително съдържа една неизменна, като божествено установена част и други, подлежащи на промяна части, които с течение на времето могат или дори трябва да се изменят, когато в тях с намесят елементи, които съответстват в по-малка степен на съкровената природа на самата литургия или вече не са толкова уместни.

Подобна реформа следва да урежда текстовете и обредите, така че по-ясно да изразяват означаваните от тях свети дела, а християнският народ да ги разбира колкото може повече и да участва в тях чрез пълноценно, дейно и общностно служение.

Затова Свещеният събор установи следните правила от общ характер:

 

А) Общи правила

Променянето на литургията е от компетентността на йерархията

 

  1.  1. Регулирането на Светата литургия зависи единствено от църковната власт: то е задължение на Апостолическия престол и по правилата на правото на епископа.

  • 2. По силата на дадената по право власт регулирането на литургията е задължение в определени граници и на компетентните, законно изградени по места епископски събрания от всякакъв род.

  • 3. Затова абсолютно никой друг, дори и свещеник, не може да прибавя, отнема или променя по своя инициатива каквото и да е в литургията.

 

Традиция и развитие

 

  1. За да се съхрани здравата традиция, като при това остави отворен пътя за съобразено със закона развитие, редакцията на отделни части от литургията винаги трябва да бъде предшествана от старателно богословско, историческо и пастирско проучване. Освен това следва да се вземат предвид както общите закони за структурата и духа на литургията, така и произтичащият от последната литургична реформа опит и дадените тук и там позволения. И накрая, нововъведения се правят само ако това наистина и несъмнено е от полза за Църквата, с убеждението, че новите форми в известен смисъл органично произлизат от вече съществуващите.

Доколкото е възможно, следва да се избягват също и значителните обредни различия в граничещите области.

 

Библия и литургия

 

  1. Свещеното Писание има изключително значение в отслужването на литургията. Именно от него се вземат тълкуваните в проповедта четива и псалмопения, под неговото вдъхновение и дух са възникнали просбите, молитвите и литургичните химни и в него придобиват значение действия та и символите. Затова с цел благоприятстване на реформа та, развитието и приспособяването на Светата литургия е необходимо д: се поощрява привлекателното и живо познаване на Свещеното Писание за което свидетелства почитаемата традиция както на източните, така и на западните обреди.

 

Редакция на литургичните книги

 

  1. Литургичните книги следва да бъдат редактирани възможно най-бързо от компетентни лица след консултации с епископи от различни страни по света.

 

Б) Правила, произтичащи от йерархичната и общностната природа на литургията

 

  1. Литургичните действия не са частни действия, а служения на Църквата, която е „тайнство на единството“, тоест обединен и организиран под ръководството на епископите свят народ .

Затова принадлежат на цялото Тяло на Църквата, проявяват го и го засягат. Отделните членове обаче са различно причастни към него според различните състояния, задължения и действено участие.

 

Предпочитание към общото служение

 

  1. Всеки път когато в зависимост от особената природа на всеки един от тях обредите съдържат общо служение в присъствието и дейното участие на вярващите, се подчертава, че доколкото е възможно, то е за предпочитане пред индивидуалното и почти частното служение.

Това важи най-вече за отслужването на литургията (макар то винаги да запазва своята общностна и социална природа) и за даването на тайнствата.

 

Достойнство на литургичното служение

 

  1. В литургичните служения, изпълнявайки собствената си служба, всеки свещенослужител или верен трябва да върши единствено и само това, което е от неговата компетентност според природата на обреда и литургичните правила.

  2. Дори министрантите, четците, тълкувателите и хористите изпълняват истинско литургично служение. И затова следва да упражняват собствената си служба с искрено благочестие и ред, които подхождат на едно толкова велико служение, основателно изисквано за тях от Божия народ.

Необходимо е следователно всеки един от тях да бъде старателно пропит според собственото си положение от литургичния дух и всички те да бъдат подготвени да изпълняват собствената си роля според установените правила и ред.

 

Дейно участие на верните

 

  1. За поощряване на дейното участие следва да се полагат грижи за просбите на народа, отговорите, псалмопенията, антифоните и песнопени¬ята и не по-малко за действията, жестовете и положенията на тялото.

 

Предвиждане на ролята на верните

 

  1. Реформата на литургичните книги следва да се погрижи също и за това рубриките да предвиждат ролята на верните.

 

Литургия и класова принадлежност

 

  1. Според литургичните закони в литургията извън произтичащото от литургичната служба и свещеническия чин разграничение и извън дължимите почести на гражданските власти не се отдава никакво предпочитание към частни лица или заемани социални състояния както при церемониите, така и при шествията.

 

В) Правила, произтичащи от дидактичната и пастирската природа на литургията

 

  1. Макар че Светата литургия е основно култ към Божественото величие, все пак тя има и богато просветителско съдържание за верния народ . В литургията Бог действително говори на своя народ. Христос и досега възвестява Евангелието. А народът на свой ред отговаря на Бога с песен и с молитва.

Нещо повече, отправените към Бога молитви на свещеника, който председателства събранието в лицето на Христос, се казват от името на целия свят народ и всички присъстващи. И накрая, видимите знаци, с които Светата литургия си служи, за да означи невидимите Божествен? дела, са избрани от Христос или от Църквата. Така че не само когато се чете това, което „бе писано за наша поука“ (Рим. 15:4), но дори когато Църквата се моли или пее, или действа, вярата на участниците се подхранва, душите се издигат към Бога, за да му отдадат разумна почит и да получат по-изобилно Неговата благодат.

Затова при установяването на реформата трябва да се съблюдават следните общи правила:

 

Съзвучие на обредите

 

  1. Обредите следва да блестят с благородна простота; да бъдат ясни и кратки и да избягват ненужните повторения; да бъдат приспособени към възможността за разбиране на верните и, общо взето, да не се нуждаят от много обяснения.

 

Библията – литургична проповед и катехеза

 

  1. За да стане ясно, че обред и слово са тясно свързани в литургията:

1)            Се възобновява по-плодотворното, по-разнообразното и по-подобаващото четене на Свещеното Писание в свещенослуженията.

2)            Най-подобаващият момент за проповедта като част от литургичното действие следва да бъде указан също и в рубриките, до колкото обредът го позволява. Проповедническото служение следва да бъде вярно и надлежно изпълнено. Проповедта следва да бъде почерпена преди всичко от извора на Свещеното Писание и от литургията като благовестие на удивителните Божествени дела в историята на спасение то или в тайната на Христос: тайна, която винаги присъства и действа в нас, най-вече в литургичните служения.

3)            По всички възможни начини следва да се включи също и по-пряко литургична катехеза, а в самите обреди да се предвидят, ако е необходимо, кратки дидаскалии с готови или примерни формули, кои то компетентният свещеник или свещенослужител да може да използва само в най-подходящите моменти.

4)            Следва да се поощрява свещенослужението на Божието слово в навечерието на тържествените празници, в някои от празничните дни на Адвента и Великденския пост, в неделя и на празник, най-вече по местата, където липсва свещеник: в този случай службата се ръководи от дякон или друго упълномощено от епископа лице.

 

Литургичният език

 

  1. 1. Използването на латинския език, с изключение на особеното право, следва да бъде запазено в латинските обреди.

  • 2. Като се има предвид обаче, че както в литургията, така и при даването на тайнствата и в други части от литургията, използването на местния език нерядко се оказва много полезно за народа, на него може да се отреди по-широко място, особено в четенията и нравоученията, в някои молитви и песнопения според установените в следващите глави правила за всеки случай поотделно.

  • 3. Въз основа на тези правила, съгласно чл. 22 § 2, ако случаят го изисква, местната църковна власт е задължена да вземе решение относно използването на местния език след консултации с епископите на граничещите области, в които се говори един и същ език. Подобни решения трябва да бъдат одобрени и дори утвърдени от Апостолическия престол.

  • 4. Преводът на латинския текст на местен език в литургията трябва да бъде одобрен от гореспоменатата компетентна местна църковна власт.

 

Г) Правила за приспособяване на литургията към характера и традициите на различните народи

 

  1. Църквата не желае да налага строго еднообразие в областите, които засягат вярата или благото на цялата общност, дори в литургията. Тъкмо обратното, тя уважава и благоприятства качествата и душевните дарби на различните раси и народи. И доброжелателно взема предвид всичко онова от народните обичаи, което не е свързано със суеверия или грешки, и при възможност го съхранява непокътнато, а понякога дори го допуска в самата литургия, стига само да може да бъде съгласувано с истинския и достоверен литургичен дух.

 

Приспособяване към местните нужди

 

  1. За да бъде запазено същностното единство на римския обред в редакцията на литургичните книги се отрежда място и на закономерните различия и приспособяването към различните групи, области, на роди, най-вече в мисиите. Добре би било този принцип да присъства в структурата на обредите и в определянето на рубриките.

 

Роля на епископските събрания

 

  1. В определените граници, установени в типовите издания н литургичните книги, съгласно чл. 22 § 2 компетентната местна църковна власт е задължена да определи приспособяването, особено що се отнася до даването на тайнствата, свещенодействията, шествията, литургични. език, свещената музика и другите изкуства, но винаги съобразно съдържаните в настоящата конституция основополагащи правила.

 

Приспособяване на литургията към епархията и енорията

 

  1. Като се има предвид обаче, че на много места и при много обстоятелства незабавно се налага едно по-дълбоко и поради това по трудно приспособяване на литургията:

1)            Съгласно чл. 22 § 2 компетентната местна църковна власт следва внимателно и благоразумно да проучи онова, което въз ос нова на традициите и нагласите на всеки един народ е уместно да бъде допуснато в Божествения култ. Преценените като полезни или необходими приспособявания следва да бъдат предложени на Апостолически. престол, за да бъдат въведени с негово съгласие.

2)            Но за осъществяване на приспособяването с необходимото благоразумие, ако случаят го изисква, Апостолическият престол следва да възложи на местната църковна власт да разреши и ръководи необходимото му предварително изпитване върху някои подготвени з това групи за определено време.

3)            И тъй като по отношение на приспособяването литургичните закони обикновено съдържат особени затруднения, най-вече : мисиите, формулирането им следва да се повери на компетентни в тази област хора.

 

ЧАСТ 4: Развитие на литургичния живот в епархията и в енорията

 

Литургичният живот в епархията

 

  1. Епископът трябва да се счита за първосвещеника на своето стадо, от когото в голяма степен произтича и зависи начинът на живот на неговите верни в Христа.

Затова е необходимо всички да отдават много голямо значение на литургичния живот в епархията, сплотена около епископа най-вече в катедралната църква: те трябва да бъдат убедени, че основната проява на църквата се състои в пълното и дейно участие на целия свят Божи народ в самите литургични служения и преди всичко в самата Евхаристия, в самата молитва, на самия олтар, на който служи епископът, заобиколен от своето презвитерство и свещенослужителите .

 

Литургичният живот в енорията

 

  1. Тъй като епископът не може винаги и навсякъде в църквата си лично да предвожда цялото стадо, той трябва по необходимост да учреди събрания от верни, видно място сред които заемат организираните по места енории под ръководството на заместващия епископа пастир, защото те представляват в известен смисъл установената по цялата земя видима Църква.

Затова литургичният живот на енорията и неговата връзка с епископа трябва да бъдат поддържани в духа и в действията на верните и на клира и трябва да се работи за процъфтяването на чувството за енорийска общност, най-вече в общото отслужване на неделната литургия.

 

ЧАСТ 5: Развитие на литургичната пастирска дейност

 

  1. Ревността към напредъка и обновлението на литургията с право се счита за знак на прозорливите Божии разпореждания за нашето време, като преминаване на Светия Дух през Неговата Църква, и оставя характерен отпечатък в живота на последната и дори на цялата днешна религиозна нагласа за усещане и действие.

Ето защо, за да може все повече да се развива тази литургична пастирска дейност в Църквата, Светият събор постановява:

 

  1. Съгласно чл. 22 § 2 е целесъобразно компетентната местн. църковна власт да учреди Комисия за литургията, подпомагана от експерти по литургика, музика, свещено изкуство и пастирка дейност. По възможност тази Комисия следва да бъде подпомагана от Институт за литургична пастирска дейност, сред чиито членове да не се изключват при необходимост особено добре подготвени в тази област миряни. Ръководената от гореспоменатата местна църковна власт Комисия след в; да насочва литургичната пастирска дейност в цялата си област на компетентност, да поощрява изучаването и необходимото изпитване всеки път, когато става въпрос на Апостолическия престол да бъде представено за одобрение някакво приспособяване.

 

Епархийна литургична комисия

 

45. Всяка една епархия също следва да има Комисия за Светата литургия с цел поощряването на литургичната дейност под ръководство то на епископа.

Понякога може да бъде целесъобразно повече епархии да учредят една-единствена комисия с цел поощряване на общото съгласие на литургичната дейност.

 

Други комисии

 

46. Освен Комисията за литургия, във всяка една епархия, доколкото е възможно, следва да бъдат създадени и комисии за свещена музика и свещено изкуство.

Необходимо е тези три комисии да си сътрудничат и дори нерядко би било уместно да образуват една-единствена комисия.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.