Втори Ватикански Събор (1962-1965)
ORIENTALIUM ECCLESIARUM
Декрет за Източните католически църкви
Декрет за Източните католически църкви
Orientalium Ecclesiarum
Пролог
Католическата църква дълбоко уважава институциите, литур- гичните обреди, църковните традиции и християнския ред на Източните църкви. Защото в тези прочути с достопочтената си древност църкви блести Преданието, което води началото си от апостолите през Отци теи е част от неотделимите от Вселенската църква Божествено откровение и наследство. Затова този свят Икуменически събор, загрижен за Източните църкви, които са живи свидетели на това Предание, и желаещ те да процъфтят и да изпълнят с нова апостолска жизненост поверената им мисия, реши да установи, редом с решенията относно Вселенската църква, някои особени точки, като остави останалите да бъдат решени от Източните синоди и Апостолическия престол.
ОТДЕЛНИТЕ ЦЪРКВИ ИЛИ ОБРЕДИ
Разнообразието на обредите не вреди на единството
Светата Католическа църква – Мистичното тяло на Христос – е съставена от органично обединени в Светия Дух от самата вяра, от самите тайнства и от самото управление верни, които съставят отделните църкви или обреди, като се сплотяват в различни, йерархично свързани групи. Сред тях съществува възхитително общение, така че разнообразието в Църквата не само не вреди на нейното единство, а дори го проявява. И действително, намерението на Католическата църква е изцяло да се запазят традициите на всяка отделна църква или обред, а нейният начин на живот да се приспособи към различните нужди на времето и мястото.
Различните обреди се ползват с едно и също достойнство
Макар и частично да се различават помежду си поради така наречените обреди, тоест литургията, църковния ред и духовното наследство, тези отделни църкви както на Изток, така и на Запад все пак са поверени в еднаква степен на пастирското управление на Римския първосвещеник, който наследява по Божия воля блажения Петър в първенството над Вселенската църква. Те се ползват следователно с еднакво достойнство и никоя от тях не взема превес над другите поради обреда, радват се на еднакви права и имат еднакви задължения, дори що се отнася до проповядването на Евангелието по целия свят (вж. Марк. 16:15) под ръководството на Римския първосвещеник.
Различните обреди следва старателно да се изучават
Затова следва да се пристъпи към закрилата и развиването на всички отделни църкви по целия свят, като за целта се създадат собствени енории и йерархия, так където това се изисква от духовното благо на верните. От друга страна, като обменят мненията си при периодични срещи, йерархиите на различните отделни църкви с юрисдикция на една и съща територия следва да насърчават единното действие и да обединят усилията си в подпомагането на общите дела с оглед на по-бързото развитие на благото в областта и по-действената закрила на реда на клира. Всички клирици и постъпващи в свещените ордени следва да бъдат добре осведомени относно обредите и особено относно практическите норми в областта на междуритуалните отношения. Миряните също следва да бъдат просветени относно обредите и техните норми чрез обясненията по катехизис. И накрая, всички католици и всеки един от тях, както и кръстените от която и да е некатолическа църква или общност, постигнали пълнотата на католическото общение, следва да съхраняват навсякъде собствения си обред, да го почитат и да го спазват, доколкото е възможно, като си запазят правото при особени случаи, отнасящи се до лица, общности или религии, да се обърнат към Светия престол. А той, като върховен съдник на междуцърковните отношения, ще обезпечи нуждите им в икуменически дух било лично, било като се разпореди те да бъдат обезпечени от други власти с уместни норми, декрети или предписания.
СЪХРАНЯВАНЕ НА ДУХОВНОТО НАСЛЕДСТВО НА ИЗТОЧНИТЕ ЦЪРКВИ
Заслуги на Източните църкви
Историята, традициите и повечето църковни институции ясно показват големите заслуги на Източните църкви за Вселенската църква. Затова Свещеният събор не само обгражда с дължимо уважение и със заслужена възхвала това църковно и духовно наследство, но и твърдо го счита за наследство на цялата Христова църква. И тържествено заявява, че Източните църкви, така както Западните, имат правото и задължението да се ръководят според собствените си частни дисциплини, тъй като се отличават с достопочтена древност, съответстват в по-голяма степен на нравите на техните верни и изглеждат по-подходящи за осигуряване благото на душите.
Забрана за произволно въвеждане на каквато и да е промяна
Всички източни християни следва да са уверени, че винаги могат и трябва да съхраняват законните си литургични обреди и ред и че не трябва да ги променят освен поради собствения си органичен напредък. Така че самите източни християни следва да съблюдават с върховна преданост всички тези неща и с всеки изминал ден да придобиват все по-задълбочено познание за тях и да ги използват все по-съ- вършено, а ако под въздействието на времето или на хората неоснователно са ги изоставени, следва да положат усилия, за да се върнат към традициите на праотците си. От друга страна, онези, които често имат отношения с Източните църкви или с техните верни поради функцията или апостолското си служение, трябва грижливо да бъдат запознати с практикуваните обреди, реда, учението, историята и характера на Източните църкви, в зависимост от важността на упражняваната от тях служба. С оглед по-голямата действеност на апостолството, горещо се препоръчва на монашеските ордени и конгрегации от латински обред, които разгръщат дейността си в източните страни или сред източните верни, да основават домове или дори провинции от източен обред, до- колкото това е възможно.
ИЗТОЧНИТЕ ПАТРИАРСИ
Патриаршеската институция
От най-древни времена в Църквата е в сила признатата още от първите икуменически събори Патриаршеска институция.
Под източен патриарх се разбира епископ, който има юрисдикция над всички епископи, включително и митрополитите, над клира и народа от собствената си територия или обред според правните норми и запазвайки първенството на Римския първосвещеник.
Навсякъде извън границите на патриаршеската територия, къде- то се установи йерарх от какъвто и да е обред, според правните норми той остава свързан с йерархията на патриаршията от същия обред.
Макар че някои от тях имат първенство по чест спрямо другите, всички патриарси на Източни църкви са равни по отношение на патриаршеското достойнство, като се спазва законно установеното помежду им почетно предимство. Особена почит към източните патриарси
Една много древна църковна традиция отрежда особена почит на патриарсите на Източните църкви, имайки предвид, че всеки един от тях предвожда своята патриаршия като баща и глава.
Затова този Свещен събор реши техните права и привилегии да бъдат възстановени според древните традиции на всяка църква и декретите на икуменическите събори.
Това са правата и привилегиите, които са били в сила по времето на съюза между Изтока и Запада, дори да трябва да бъдат някак си приспособени към днешните условия.
Патриарсите и техните синоди съставляват висшата инстанция за всички дела на патриаршията, включително и правото да се създават нови епархии и да се назначават епископите от техния обред в границите на патриаршеската територия, като неотменно се запазва правото на Римския първосвещеник да се намесва във всеки случай поотделно.
Основаване на нови патриаршии
Казаното за патриарсите важи според правните норми и за висшите митрополити, които предвождат цяла отделна Църква или обред.
И тъй като патриаршеската институция в Източните църкви е традиционна форма на управление, Свещеният икуменически събор желае там, където е необходимо, да се създадат нови патриаршии, чието установяване е запазено за Икуменическия събор или за Римския първосвещеник,
РЕД НА ТАЙНСТВАТА
Възстановяване на древния ред на тайнствата
Светият икуменически събор утвърждава и одобрява – и ако случаят го изисква, желае да бъде възстановен – древния ред на тайнствата, който е в сила в Източните църкви, и свързаната с тяхното отслужване и раздаване практика.
Миропомазанието
Свързаният с отслужването на Светото миро ред, който е в сила от най-древни времена при източните християни, следва да бъде напълно възстановен. Така че презвитерите могат да раздават това тайнство, като използват благословеното от патриарха или епископа миро.
Всички източни презвитери могат действително да раздават това тайнство заедно с Кръщението или отделно на всички верни от който и да е обред, включително и латинския, като съблюдават предписанията относно законността както на общото, така и на частното право. Съгласно правомощието си да раздават това тайнство презвитерите от латински обред могат да го раздават също и на верните от Източните църкви без предразсъдъци спрямо обреда, като съблюдават обаче предписанията относно законността както на общото, така и на частното право.
Празничното наставление
Верните са задължени да присъстват в неделните и празнични дни на Божествената литургия или според предписанията или обичаите на собствения си обред – на отслужването на службите от Часослова. За да могат верните по-лесно да изпълняват това задължение, е установено, че времето за осъществявано на това предписание тече от вечернята срещу неделя до края на неделята или празничния ден. Горещо се препоръчва на верните да приемат Светата Евхаристия през тези дни и дори още по-често, даже всеки ден.
Разширяване на юрисдикцията относно изповедите
Поради всекидневното смесване на верните от различни отделни църкви в една и съща източна област или територия, правомерно даденото без никакви ограничения от собствените им йерарси правомощие на презвитерите от който и да е обред да изповядват се разпростира над цялата територия на далата това правомощие власт. То се разпростира и над всички места, и над верните от който и да е обред на същата територия, освен ако местната власт не го е отхвърлила изрично, що се отнася до местата на нейния собствен обред.
Тайнството Свещенство
С оглед подновяването на влизането в сила на древния ред, свързан с тайнството Свещенство в Източните църкви, този свят Събор горещо желае възстановяването на отпадналата институция на постоянното дяконство. Що се отнася до иподяконството и по-нисшите чинове, и за техните права и задължения, законодателната власт следва да вземе решение за всяка отделна църква.
Каноничната форма за отслужване на смесени бракове
С оглед избягването на обявяването на браковете за невалидни при сключване на брак между източни и западни католици и с оглед осигуряването на устойчивостта и светостта на съпружеския съюз и на семейния мир Свещеният събор решава, че каноничната форма на отслужването за тези бракове е задължителна само що се отнася до тяхната законност, докато за валидността им е достатъчно присъствието на свещенослужител, като се спазват всички останали правни предписания.
БОЖЕСТВЕНИЯТ КУЛТ
Празничните дни
Отсега нататък правото за установяване, преместване или премахване на общите за всички Източни църкви празнични дни принадлежи единствено на Икуменическия събор или на Светия престол. Докато установяването, преместването или премахването на празниците на всяка една отделна църква е от компетентността както на Апосто- лическия престол, така и на патриаршеските и епископските синоди, с оглед на цялата област и другите отделни църкви.
Честването на Великден
Докато не бъде постигнато желаното на всички християни съгласие за определянето на един-единствен ден за всеобщо честване на Великден, междувременно, с оглед единството на християните, които живеят в същата област или страна, на патриарсите или на върховните местни църковни власти се дава правомощието за постигане на единодушно съгласие за честването на Великден в една и съща неделя, при условие че се изслушат мненията на всички заинтересовани.
Литургичната година
Всички верни, които се намират извън областта или територията на собствения си обред, трябва напълно да се подчиняват на реда, който е в сила там, където живеят, що се отнася до закона на литургичната година. В семействата от смесен обред този закон може да се съблюдава съобразно един-единствен обред.
Часословът
Източните клир и монашество следва да отслужват съгласно предписанията и традициите на собствения си ред службите от Часосло- ва, които са дълбоко почитани във всички Източни църкви от най-древни времена. Следвайки примера на собствените си предци, верните също следва благочестиво да участват в службите от Часослова съобразно собствените си възможности.Литургичният език
Правото да се регулира използването на езиците в литургич- ните свещенослужения и да се одобряват след уведомяване на Апосто- лическия престол, преводите на текстовете на народния език е от компетентността на патриарха заедно с неговия Синод или на върховната власт на всяка църква заедно със Съвета на йерарсите.
ОТНОШЕНИЯТА С БРАТЯТА ОТ ОТДЕЛЕНИТЕ ЦЪРКВИ
Поощряване на единството с отделените Източни църкви
На Източните църкви в общение с Римския апостолически престол е отредена специалната задача да поощряват единството с всички християни, особено с източните, според принципите на Декрета за икуменизма, обнародван от този свят Събор: на първо място с молитвата, с примера на техния живот, с религиозната вярност към древните източни традиции, с по-задълбоченото взаимно опознаване, със сътрудничеството и братското уважение към нещата и душите.
От отделените източни християни, които достигат до католическото единство под въздействието на благодатта на Светия Дух, не се изисква нищо повече от простото изповядване на католическата вяра. И тъй като при тях е било запазено валидното свещенство, източният клир, който достига до католическото единство, има правомощието да упражнява собствения си чин според установените от компетентните власти норми.
Принципи на „общението в тайнствата“ (communicatio in sacris)
„Общението в тайнствата“, което засяга единството на Църквата и включва формалното присъединяване към грешката или опасността от заблуда във вярата, от скандал или безразличие, е забранено от Божия закон. Ала пастирската практика относно източните братя показва, че биха могли и би трябвало да бъдат разгледани различнитеобстоятелства, свързани с отделни лица, при които нито единството на Църквата е наранено, нито съществуват опасности за избягване, а напротив, необходимостта от спасение и духовното благо на душите се превръщат в неотложна нужда. Затова според свързаните с времето, мястото и хората обстоятелства Католическата църква често е използвала и все още използва по-мек начин на действие, предоставяйки на всички християни средствата за спасение и свидетелството на любовта посредством участието в тайнствата и в другите служения и свещенодействия. Предвид на това, „за да не бъдем препятствие за спасените поради суровостта на присъдата” и за да благоприятстваме все повече единението с отделените от нас Източни църкви, Свещеният събор установява следния начин на действие.
Пастирско приложение на „общението е тайнствата“
След полагането на припомнените по-горе принципи пред източните християни, които добронамерено се оказват отделени от Католическата църква, ако спонтанно поискат и бъдат добре разположени, те могат да приемат тайнствата Покаяние, Евхаристия и Помазване на тежко болните. Освен това католиците също могат да поискат тези тайнства от некатолическите свещенослужители, в чиято църква тайнствата са валидни всеки път, когато това се изисква от необходимостта или истинската духовна полза и достъпът до католически свещеник се оказва физически или морално невъзможен.
Така и след полагането на същите принципи, поради основателна причина се позволява участието на източните католици и отделените братя в богослужения или в свещени церемонии, както и използването на свещени места.
Този по-мек начин на „общение в тайнствата“ с братята от отделените Източни църкви е поверен на бдителността и управлението на местните йерархии с цел регулирането на отношенията между християните чрез действени и надлежни предписания и норми, след като се консултират помежду си и след като изслушат, ако е необходимо, и йерарсите на отделените църкви.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Свещеният събор много се радва на плодотворното и дейно сътрудничество между Източните и Западните католически църкви и същевременно заявява следното: всички тези юридически предписания са установени за настоящите условия, до постигнело на пълно общение на Католическата църква и на отделените Източни църкви.