Втори Ватикански Събор (1962-1965)
NOSTRA AETATE
Декларация за отношенията на Църквата с нехристиянските религии
Декларация за отношенията на Църквата с нехристиянските религии
Nostra aetate
Въведение
В нашето време, в което човешкият род от ден на ден все по- тясно се обединява, а взаимозависимостта между отделните народи расте, Църквата проучва по-внимателно естеството на отношенията си с нехристиянските религии. Водена от своя дълг да насърчава единството и любовта между хората и дори между народите, тук тя проучва най-напред общото между хората, което ги потиква да живеят заедно съдбата си.
И действително всички народи образуват една общност. Един е техният произход, понеже Бог направи така, че целият човешки род да обитава по цялото земно лице; една е и тяхната крайна цел – Бог, чието провидение, засвидетелствана благост и спасителен промисъл се разпростират над всички, докато избраните бъдат събрани в светия град, осветен от Божията слава, където народите ще ходят в светлината му.
Хората очакват от различните религии отговор на неясните загадки на човешкото положение, които и вчера, и днес дълбоко смущават човешкото сърце: Що е човек? Какви са смисълът и целта на нашия живот? Що е благо и що е грях? Какви са произходът и целта на страданието? Какъв е пътят за постигане на истинското щастие? Що е смърт, що е съд и що е наказание след смъртта? И накрая, каква е последната и неописуема тайна, обгърнала нашето съществуване, от която произхождаме и към която се стремим?
Различните нехристиянски религии
От най-древни времена до днес у различните народи се открива известна чувствителност към скритата сила, която присъства в хода на нещата и събитията в човешкия живот, а понякога и признаване на Върховната Божественост или дори на Отца. Чувствителност и познание, които пропиват техния живот с дълбоко религиозно чувство. Свързаните с културния напредък религии полагат усилия да отговорят на същите въпроси с по-изтънчени понятия и с по-изискан език. Така например при хиндуизма хората се вглеждат в божествената тайна и я изразяват с неизчерпаемото изобилие на митовете и с проникновените усилия на философията: те търсят освобождаване от тревогите на нашето състояние било чрез формите на аскетичен живот, било чрез дълбокото размишление, било чрез любвеобилното и доверчиво упование в Бога. В зависимост от различните си школи будизмът признава коренната недостатъчност на променящия се свят и учи какъв е пътят, по който хората, с благочестиво и изпълнено с доверие сърце, могат да постигнат състоянието на пълно освобождаване или състоянието на върховно просветление със собствени сили или с чужда помощ. Така и другите религии по света полагат усилия да превъзмогнат по различни начини безпокойството в човешкото сърце, като предлагат пътища, тоест учения, житейски наставления и свещени обреди.
Католическата църква не отхвърля нищо от истинното и святото в тези религии. Тя гледа с искрено уважение на тези начини на действие и живот, на тези наставления и учения, които, макар и много да се различават от онова, на което самата тя държи и предлага, все пак нерядко носят лъч на озаряващата всички хора Истина. Тя обаче благовестява и е длъжна непрестанно да благовестява Христос, Който е „пътят и истината и живота“ (Йоан. 14:6), в Когото хората намират пълнотата на религиозния живот и чрез Когото Бог примири всичко със Себе Си.
Затова тя приканва своите чеда с благоразумие и любов, чрез диалог и сътрудничество с последователите на другите религии да признават, съхраняват и развиват духовните, моралните и социокултурните ценности в себе си, като свидетелстват за вярата и за християнския живот.
Мюсюлманската религия
Църквата гледа с уважение и мюсюлманите, които обожават единия жив и съществуващ, милостив и всемогъщ Бог, творец на небето и на земята5, който говори на хората. Те искат да се подчинят с цялата си душа на скритите Божии повели, така както се подчини Авраам, на когото ислямската вяра охотно се позовава. И макар да не признават Исуса понякога дори благоговей to я призовават. Освен това очакват Допя на Съда, когато Бог ще възнагради всички възкръснали хора. Те уважават също моралния живот и се прекланят пред Бога преди всичко е молитва, милостиня и пост.
И ако през вековете възникнаха немално несъгласия и враждебности между християни и мюсюлмани, Свещеният събор приканва всички да забравят миналото, искрено да проявяват взаимно разбиране и заедно да защитават и развиват социалната справедливост, моралните ценности, мира и свободата за всички хора.
Еврейската религия
Вглеждайки се в тайната на Църквата, този Свещен събор припомня връзката, е която народът на Новия Завет духовно е свързан е Авраамовия род.
Христовата църква действително признава, че според Божествената тайна на спасението наченките на вярата и на нейното избиране се откриват още у патриарсите, Мойсей и пророците. Тя твърди, че всички верни на Христос Авраамови синове според вярата са включени в призванието на този патриарх и че спасението на Църквата е тайнствено предизвестено в изхода на избрания народ от земята на робството. Затова Църквата не може да забрави, че е получила Откровението на Стария Завет посредством народа, е който Бог благоволи да сключи Стария Завет в неописуемата си милост, и че се храни от корена на питомната маслина, на която бяха присадени клоните на дивата маслина – езическите народи. Църквата действително вярва, че Христос, нашият мир, примири евреите и езическите народи чрез Своя кръст и от двата народа създаде в Себе Си един.
Църквата винаги има пред очите си думите на апостол Павел относно хората от неговия род, „на които принадлежи осиновяване и слава, завети и законоположения, богослужение и обещания; техни са и отците, от тях е и Христос по плът“ {Рим. 9:4-5), синът на Дева Мария. Тя припомня също, че от еврейския народ се родиха апостолите – основи и стълбове на Църквата – и многочислените първи ученици, които възвестиха на света Евангелието на Христос. Според свидетелството на Свещеното Писание Йерусалим не узна времето, когато беше посетен, евреите в голямата си част не приеха Евангелието и дори немалко от тях се противопоставиха на разпространяването му. И все пак според Апостола евреите все още са обични на Бога заради отците, а Божиите дарове и призванието са неотменни. Заедно с пророците и същия този апостол Църквата очаква известния само на Бога ден, в който всички народи в един-единствен глас ще призовават Господа и ще „Му служат единодушно“ (Соф. 3:9).
Затова, тъй като общото наследство на християните и евреите е толкова голямо, Свещеният събор иска да насърчи и да им препоръча взаимното познание и уважение, което се получава преди всичко с изучаването на Библията и богословието и с братски диалог.
Въпреки че еврейските власти и техните привърженици тласнаха Христос към смъртта, извършеното по времето на Неговите Страсти не може да бъде вменявано без разлика на всички живеещи тогава евреи, нито на днешните евреи. И дори да е вярно, че Църквата е новият Божи народ, евреите все пак не трябва да бъдат представяни нито като отхвърлени от Бога, нито като прокълнати, сякаш това произтича от Свещеното Писание. Така че всички трябва да внимават в катехизиса и в проповядването на Божието Слово да не учат на нищо, което да не е съобразено с истината на Евангелието и с Христовия Дух.
Освен това, като не може да забрави общото си наследство с евреите, тласкана не от политически основания, а от религиозната евангелска любов, Църквата, която порицава гоненията на всички хора, съжалява за омразата, за гоненията и за всички прояви на антисемитизъм, насочени срещу евреите във всички времена от когото и да било.
Впрочем, както Църквата винаги е твърдяла и продължава да твърди по силата на Своята необятна любов Христос доброволно се подчини на страданието и на смъртта заради греховете на всички хора и за да могат всички хора да получат спасение. Следователно дългът на Църквата е да възвестява в проповядваното от нея Христовия кръст като знак за всеобщата Божия любов и като извор на всяка благодат.
Всеобщото братство
Не можем да призоваваме Бога, Отец на всички хора, ако откажем да се държим като братя към някои сътворени по Божи образ хора. Отношението на човека към Бог-Отец и отношението на човека към неговите към братя са свързани до такава степен, че Свещеното Писание казва: „Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов“ (7 Йоан. 4:8).