Глава VIII

ПреБлажената Дева Мария, Божията майка в тайната на Христос и Църквата

                           

І. Пролог

                                               

Преблажената Дева в тайната на Христос

 

  1. Искайки да осъществи изкуплението на света, Всемилосърдният и Премъдър Бог, “когато се изпълни времето, изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена…, та да получим осиновението” (вж. Гал. 4:4-5). “За нас, хората, и за нашето спасение, Той слезе от небето и се въплъти чрез Светия Дух в Дева Мария.” Тази божествена тайна на спасението бе открита и продължена в Църквата, която Господ учреди като Свое Тяло и в която присъединяващите се към своя Глава, Христос, в общение с всички Негови светци, верни следва да почитат преди всичко паметта на “преславната и всякога Дева Мария, Майка на нашия Бог и Господ, Исус Христос”.

 

Дева Мария и Църквата                                                                          

 

  1. Дева Мария, която при Благовещението на ангела прие в сърцето и в тялото си Божието Слово и даде Живота на света действително е призната и почитана като истинската Майка на Бога и Изкупителя. Изкупена по най-възвишен начин предвид заслугите на своя Син и единена с Него в тясна и неразривна връзка, удостоена с върховната длъжност и достойнство да бъде майка на Божия Син, тя е Богоизбраната дъщеря и светилището на Светия Дух, и с тази дарба на висша благодат далеч изпреварва всички други, небесни и земни творения. Ала същевременно тя е свързана в рода на Адам с всички хора, които се нуждаят от спасение и е “наистина Майка на членовете (на Христос)…, тъй като чрез любовта е съдействала за раждането на верните в Църквата, на членовете на Главата Христос”. Тя е призната за най-възвишеният и изключителен член на Църквата, за неин образ и най-превъзходен пример във вярата и в любовта, и затова просветената от Светия Дух Католическа църква я почита със синовна обич и благоговение като любима майка.

 

Намерението на Събора                                                                         

 

  1. Ето защо, като излага отнасящото се до Църквата учение за извършеното от Божествения изкупител спасение, Свещеният събор възнамерява внимателно да осветли както служението на Преблажената Дева в тайната на Въплътеното Слово и на мистичното тяло, така и задълженията на изкупените хора към Божията Майка, Христовата майка и майката на всички хора и особено на верните, макар и да не смята да предлага изчерпателно учение за Мария, нито да решава все още ненапълно осветените от труда на богословите въпроси. Така че се запазват свободно предлаганите в католическите школи мнения за онази, която заема, след Христос, най-високото и най-близкото до нас място в Църквата.

 

ІІ. служение на преБлажената Дева в домостроителството за спасението

                                   

Майката на Месията в Стария Завет                                                

 

  1. Свещените книги от Стария и Новия Завет и почитаемото Предание показват все по-ясно служението на майката на Спасителя в домостроителството за спасението и така да се каже я предлагат на нашето внимание. Книгите от Стария Завет описват историята на спасението, в която бавно се подготвя идването на Христос в света. И така както се четат в Църквата и се разбират в светлината на по-сетнешното пълно Откровение, тези първични документи хвърлят все повече светлина върху образа на тази жена, Майката на Изкупителя. В тази светлина тя вече е пророчески загатната в обещанието за победата над змията, направено на изпадналите в греха прародители (вж. Бит. 3:15). Тя е също и девицата, която ще зачене и ще роди Син, наречен с името Емануил (вж. Ис. 7:14; Мих. 5:2-3; Мат. 1:22-23). Тя е първа измежду тези смирени и бедни жени на Господа, които с доверие очакват и получават спасението си от Него. И накрая, когато Божият Син приема от нея човешката природа, за да освободи човека от греха чрез тайните на плътта Си, с нея, ненадминатата дъщеря на Сион, след дългото очакване на обещанието, се изпълват времената и се установява новото домостроителство.

 

Мария в Благовещението 

 

  1. Отецът на милосърдието пожела Въплъщението да бъде предшествано от съгласието на предопределената за Майка, защото както жена допринесе за смъртта, така и жена да допринесе за живота. Това важи изключително за Исусовата майка, дала на света самия живот, който обновява всичко, и обсипана от Бога с достойни за една тъй велика длъжност дарове. Затова няма нищо чудно в наложените от Светите отци названия на Божията майка като Пресвета, опазена от всяко петно на греха, сякаш изваяна от Светия Дух и претворена от Него като ново творение. Надарена още от първия миг на своето зачатие с великолепието на съвсем своеобразна святост, по Божия заповед Девата от Назарет е поздравена от ангела на Благовещението като “благодатна” (вж. Лук. 1:28) и отговаря на небесния вестител: “Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти” (вж. Лук. 1:38). Така, като даде своето съгласие на Божието слово, Мария, дъщерята на Адам, стана майка на Исус и като прегърна от все сърце, без никакъв грях да я възпира, Божията воля за спасение, тя изцяло посвети себе си като Господна рабиня на личността и делото на своя Син, за да служи във Него и със Него чрез благодатта на Всемогъщия Бог на тайната на Изкуплението. Следователно Светите отци считат с основание, че Мария не е просто бездейно оръдие в Божиите ръце, а съдейства за спасението на хората със свободна вяра и послушание. Както казва Свети Ириней, “със своето послушание тя стана причина за спасението и на себе си, и на целия човешки род”. Немалко от древните Отци охотно твърдят в проповедите си, че “възелът на непослушанието на Ева бе развързан от послушанието на Мария; че това, което девицата Ева бе вързала със своето неверие, Дева Мария развърза със своята вяра”, и като я сравняват с Ева, те наричат Мария “Майка на живите” и често твърдят: “чрез Ева смърт, чрез Мария живот”.

 

Мария и детството на Исус                                                                              

 

  1. Единението на Мария с нейния Син в делото на спасението се проявява от момента на девственото зачатие на Христос до Неговата смърт. Най-напред когато, забързана да посети Елизабета, Мария е провъзгласена от последната за блажена заради вярата си в обещаното спасение, а предтечата радостно проиграва в утробата ѝ (вж. Лук. 1:41-45). На Рождество, когато Божията майка с радост показа на пастирите и влъхвите първородния си Син, Който не намали, а дори освети нейната непокътната девственост. И когато Го представя на Господа в храма с приношението на бедните, чува Симеон да предизвестява, че един ден Синът ще стане знак за противоречие и меч ще прониже душата на майката, за да се открият мислите на много сърца (вж. Лук. 2:34-35). След като изгубват детето Исус и разтревожено Го търсят, Неговите родители Го намират в храма, заето с делата на Своя Отец, но не разбират думите на Сина си. А майка Му пазеше всички тия думи в сърцето си и размишляваше върху тях (вж. Лук. 2:41-51).

 

Мария и общественият живот на Исус                                                         

 

  1. Христовата майка се явява по характерен начин в обществения живот на Исус още в самото начало, когато на сватбата в Кана Галилейска, подтиквана от състрадание, полага началото на чудесата на Исус Месията със своето застъпничество (вж. Иоан, 2:1-11). Докато нейният Син проповядва, тя приема думите, с които, възхвалявайки Царството отвъд плътските условия и окови, Той провъзгласява за блажени ония, които слушат и пазят Божието слово (вж. Марк. 3:35; Лук. 11:27-28), както тя самата го спазва (вж. Лук. 2:19 и 51). Така че, Преблажената Дева също измина пътя на вярата и вярно съхрани единението със своя Син чак до Кръста, където застана не без Божия промисъл (вж. Иоан, 19:25) и страда дълбоко със Своя Единороден Син, и се присъедини към Неговото жертвоприношение с майчиното си сърце, като даде на принасянето на родената от нейната плът жертва съгласието на своята любов, докато накрая бъде предадена от самия умиращ на Кръста Исус Христос за майка на Неговия ученик с думите: “Жено, ето син ти!” (вж. Иоан, 19:26).

 

Мария след Възнесението                                                                      

 

  1. Но тъй като на Бог Му се понрави да не прояви тържествено тайната на човешкото спасение преди обещаното от Христос изливането на Светия Дух, ние виждаме апостолите в деня преди Петдесетница “в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя” (вж. Деян. 1:14). Мария също изпросва с молитвите си дара на Духа, Който я бе осенил при Благовещението. И накрая, след като измина земния си път, непокътнатата от всякакво петно на първородния грях непорочна Дева бе отнесена с тяло и душа в небесната слава и възвеличана от Господа като Царица на Вселената, за да се уподоби още по-пълно на своя Син, Господаря на господарите (вж. Откр. 19:16), победителя на греха и на смъртта.

 

ІІІ. ПреБлажената Дева и Църквата

 

Мария и единственият Посредник Христос                                                             

 

  1. По думите на апостола нашият Посредник е един-единствен: “Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци – Човекът Христос Иисус, Който отдаде Себе си откуп за всички” (вж. 1 Тим. 2:5-6). Ала майчиното служение на Мария на хората ни най-малко не затъмнява и не намалява това единствено посредничество на Христос, а показва неговата действеност. И тъй като всяко спасително влияние на Преблажената Дева над хората се ражда не от истинска необходимост, а от Божието волеизлияние и произтича от свръхизобилието на Христовите заслуги и се осланя на неговото посредничество, тя изцяло зависи от Него, черпи в Него цялата си добродетелност и ни най-малко не пречи, а дори улеснява непосредственото единение на вярващите с Христос.

 

Съдействие в Изкуплението                                                      

 

  1. Предопределена ведно с въплъщението на Божието Слово да бъде вовеки Божия майка, по разпореждане на Божието провидение, Преблажената Дева бе на тази земя Светата майка на Божествения изкупител, изключително щедра спътница и смирена Господна рабиня. Като зачева, ражда, храни, представя Христос на Отца Му в храма, страда с умиращия на Кръста свой Син, тя съдейства по изключително неповторим начин за делото на Спасителя чрез послушание, вяра, надежда и пламенна любов, за да бъде възстановен свръхестественият живот на душите. Именно затова тя е наша Майка в реда на благодатта.

 

Подчинено спасително служение                                                         

 

  1. Майчинството на Мария в домостроителството за благодатта продължава без прекъсване от момента на даденото във вярата съгласие в деня на Благовещението, и поддържано непоколебимо под Кръста, до всевечното увенчаването на всички избрани. И действително, след приемането ѝ на небето тя не изоставя тази спасителна мисия, а с многостранното си застъпничество продължава да измолва за нас даровете на вечното спасение. В майчината си любов тя се грижи за все още странстващите и изпадащи в опасност и тревожност братя на своя Син, докато бъдат отведени в блаженото отечество. Ето защо Църквата призовава Преблажената Дева като Застъпница, Помощница, Покровителка, Ходатайка. Това обаче следва да се разбира така, че да не отнема или прибавя нищо към достойнството и действеността на единствения Посредник Христос.

Действително никое творение не може да се сравни с Въплътеното Слово и Изкупителя, но както в свещенството на Христос участват по различен начин свещенослужителите и верният народ, и единната благост на Бога реално се излива върху създанията по различен начин, така и единственото посредничество на Изкупителя не изключва, а напротив, насърчава разнообразното съдействие на творенията, което има своя дял в единствения извор.

Църквата не се колебае открито да признае тази подчинена задача на Мария, непрекъснато я превръща в свой опит и я препоръчва на сърцата на верните, за да могат те с подкрепата на тази майчина помощ по-съкровено да се присъединят към Посредника и Спасителя.

 

Мария, дева и майка – образец на Църквата                                       

 

  1. С дара и служението на божественото майчинство, което я съединява със Сина Изкупител, и с неповторимите си благодати и функции Пресветата Дева е в съкровено единение с Църквата: Божията майка е образец на Църквата, както учи още Свети Амвросий, в реда на вярата, любовта и съвършеното единение с Христос. И действително, в тайната на Църквата, която също справедливо се нарича майка и дева, Преблажената Дева Мария първа даде по най-възвишен и неповторим начин пример за дева и майка. Със своята вяра и послушание тя роди на земята самия Син на Отца, без да познае мъж, но осенена от Светия Дух като нова Ева, която вярва не в древната змия, а в Божия вестител с ненакърнена от никакво съмнение вяра. Тя даде на света Сина, Когото Бог направи първороден между многото братя (вж. Рим. 8:29), тоест вярващите, за чието раждане и подготовка съдейства с майчината си любов.

 

Църквата – дева и майка                                                                        

 

  1. Ала съзерцавайки скритата святост на Мария, подражавайки на любовта ѝ и изпълнявайки вярно Божията воля, Църквата на свой ред става майка, като приема с вяра Божието слово: чрез проповядването и Кръщението тя възражда за нов и безсмъртен живот заченатите от Светия Дух и родените от Бога синове. Тя е също девицата, която пази непокътната и чиста отдадената на Жениха вяра, и подражавайки на майката на своя Господ, по силата на Светия Дух, съхранява непокътната девствеността на вярата, здрава – надеждата, искрена – любовта.

 

Добродетелите на Мария, на които Църквата следва да подражава      

 

  1. Докато Църквата вече е постигнала в Преблажената Дева съвършенството да бъде без петно и без порок (вж. Еф. 5:27), верните все още полагат усилия да растат в светостта като сразяват греха: и затова повдигат очи към Мария, която сияе като образец на добродетелност пред цялата общност на избраните. Като мисли благоговейно за нея и я съзерцава в светлината на станалото плът Слово, Църквата прониква почтително и задълбочено във възвишената тайна на Въплъщението и все повече се уподобява със своя Жених. Съкровено навлязла в историята на спасението, Мария действително някак си събира и отразява в себе си най-висшите дадености на вярата. Така че когато се обръщаме към нея с молитва и я почитаме, тя препраща верните към своя Син, към Неговото жертвоприношение и към любовта на Неговия Отец. Като се стреми към Христовата слава, Църквата на свой ред все повече наподобява своя тъй възвишен образец, постоянно напредва във вярата, надеждата и любовта, търси и следва Божията воля във всичко. Ето защо в апостолическото си дело Църквата с основание гледа към тази, която даде на света заченатия от Светия Дух и родения от Дева Христос, за да се роди и израсне впоследствие чрез Църквата в сърцата на верните. През целия си живот Дева Мария действително бе образец на тази майчина любов, която следва да одухотворява всички онези, които съдействат на апостолическата мисия на Църквата за човешкото възраждане.

 

ІV. Почитанието на Църквата към преБлажената Дева

 

Природа и основополагане на почитанието

                                                                      

  1. Въздигната чрез Божията благодат, след своя Син, над всички ангели и хора, като Пресвета Божия майка, участница в Христовите тайни, Мария с основание е удостоена от Църквата със специално почитание. И наистина, още от най-древни времена Преблажената Дева е почитана с името “Богородица”, до чието покровителство прибягват вярващите, като я молят за помощ при всякакви опасности и нужди. Затова, най-вече след Събора в Ефес, почитанието на Божия народ към Мария удивително нарасна откъм почит и любов, призоваване и подражание според собствените ѝ пророчески слова: “Отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо” (Лук. 1:48-49). Макар и съвсем своеобразно, това винаги съществувало в Църквата почитание се различава съществено от обожанието на Въплътеното Слово и на Отца и Светия Дух, което развива в най-висша степен. И действително, различните форми на набожност към Божията майка, одобрени от Църквата в границите на едно здраво и правоверно учение според обстоятелствата за време и място и според характера и начина на мислене на верните, правят така, че докато се почита майката, Синът, за Когото всичко е създадено (вж. Кол. 1:15-16) и в Когото “благоволи Отец, да обитава всичката пълнота” (Кол. 1:19), надлежно се опознава, обича, прославя, а Неговите заповеди се спазват.

 

Пастирски правила

 

  1. Свещеният събор изрично преподава това католическо учение и същевременно приканва всички църковни чеда щедро да насърчават почитанието към Преблажената Дева, особено литургичния, дълбоко да уважават препоръчваните през вековете от Учителната власт благочестиви практики и упражнения, свързани с нея, и съвестно да съблюдават всичко указано в миналото относно почитанието към образите на Христос, на Преблажената Дева и на светците. Освен това той горещо приканва богословите и проповедниците на Божието слово старателно да се въздържат от всякакво погрешно преувеличаване, както и от прекомерно стесняване при разглеждането на неповторимото достойнство на Божията майка. С изучаването на Свещеното Писание, на Светите Отци е учители и на Църковните литургии под ръководството на Учителната власт те следва правилно да онагледят задачите и преимуществата на Преблажената Дева, които винаги са съсредоточени в Христос, начало на всяка истина, святост и благочестивост. Както в думите, така и в делата те следва старателно да избягват всичко, което може да въведе отделените братя или всяка друга личност в заблуждение относно истинското учение на Църквата. Нека верните на свой ред не забравят, че истинската благочестивост не се състои нито в безплодното или преходно чувство, нито в празната доверчивост, а изхожда от истинската вяра, която ни води към признаването на превъзходството на Божията майка и събужда синовната ни обич към Нашата майка и подражанието на нейните добродетели.

 

  1. Мария – символ на сигурна надежда и утеха за странстващия Божи народ

 

Мария – символ на Божия народ                                                           

 

  1. Както на небесата Исусовата Майка е прославена с тяло и душа, като образ и начатък на Църквата, която трябва да намери своя завършек в бъдния век, така и тук, на земята, тя сияе като символ на сигурна надежда и утеха за странстващия Божи народ, докато дойде Господният ден (вж. 2 Петр. 3:10).

 

Мария – застъпница за единението на християните                                 

 

  1. Голяма радост и утеха за този Свещен събор е това, че дори и сред отделените братя има такива, които удостояват с дължимата почит Майката на нашия Господ и Спасител, и особено Източноправославните, които ни съперничат по ревностен порив и благочестивост в почитанието към Божията майка и всякога Дева. Всички верни в Христа отправят своите настойчиви молитви към Божията майка и майка на всички хора, за да може тя, която подпомогна с молитвите си прохождащата Църква, сега когато е въздигната на небето над всички блажени и ангели, в общение със всички светци, да се застъпи пред своя Син, докато семействата на всички народите, независимо дали са удостоени с името християни или все още не познават своя Спасител, се съберат в мир и съгласие в един-единствен Божи народ, за слава на Пресветата и неделима Троица.

 

 

Всяко едно от установените в тази Догматична конституция неща бе одобрено от отците на Свещения събор. Така че по силата на дадената ни от Христос апостолическа власт, в единение с почитаемите отци и в името на Светия Дух, ние я одобряваме, постановяваме и установяваме, и разпореждаме синодално установеното да бъде обнародвано за Божия слава.

 

Рим, базиликата Свети Петър, 21 ноември 1964 г.

 

Аз, Павел, Епископ на Католическата църква

(Следват подписите на отците)

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.