Доматична конституция за Църквата

Lumen Gentium

 

Глава VII

Есхатологичен характер на Странстващата църква и нейното единение с Небесната Църква

                           

Есхатологичен характер на нашето призвание                                            

 

  1. Църквата, в която всички ние сме призовани в Исус Христос и където придобиваме светостта чрез Божията благодат, ще има своя завършек едва в Небесната слава, когато дойде времето да се възстанови всичко (вж. Деян. 3:21) и когато заедно с човешкия род целият свят, тясно свързан с човека чрез когото постига своята крайна цел, бъде изцяло съединен под един глава – Христос (вж. Еф. 1:10; Кол. 1:20; 2 Петр. 3:10-13).

Когато бе издигнат от земята, Христос привлече всички към Себе Си (вж. Иоан. 12:32); възкръснал от мъртвите (вж. Рим. 6:9), Той изпрати на учениците Си Своя животворящ Дух и чрез Него учреди Своето Тяло, Църквата, като всеобщо тайнство на спасението; седнал отдясно на Отца, Той непрестанно действа в света, за да отведе хората към Църквата и чрез нея по-здраво да ги присъедини към Себе си, и хранейки ги с Тялото и с Кръвта Си, да ги направи участници в Своя славен живот. Така че очакваното от нас и започнало в Христос обещано възстановяване бе подето от мисията на Светия Дух и чрез Него продължава в Църквата, където вярата ни просвещава в смисъла на нашия земен живот, и докато с надежда в бъдните блага завършваме делото, което Бог ни повери в света, ние завършваме нашето спасение (вж. Фил. 2:12).

Следователно краят на вековете (вж. 1 Кор. 10:11) вече е настъпил за нас и обновяването на света е необратимо установено и някак си реално изпреварено на този свят: и действително, още на земята Църквата се отличава с една, макар и несъвършена, истинска святост. Ала докато настанат обитаваните от правдата нови небеса и нова земя (вж. 2 Петр. 3:13), Странстващата църква ще носи в своите тайнства и институции на настоящия век преходния образ на този свят, и ще живее сред творенията, които и досега стенат и се мъчат в родилни мъки, и очакват Откровението на Божиите синове (вж. Рим. 8:19-22).

Следователно единени с Христос в Църквата и белязани от печата на Светия Дух, “Който е залог за нашето наследство” (Еф. 1:14), ние действително можем да се наречем Божии чеда и сме такива (вж. 1 Иоан. 3:1), но все още не сме се явили с Христос в славата (вж. Кол. 3:4), в която ще бъдем подобни на Бога, защото ще Го видим както си е (вж. 1 Иоан. 3:2). Така че “докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа” (2 Кор. 5:6) и имайки начатъците на Духа, ние стенем в себе си (вж. Рим. 8:23) и желаем да бъдем с Христос (вж. Фил. 1:23). Същата любов ни подтиква да живеем все повече за Него, Който умря и възкръсна за нас (вж. 2 Кор. 5:15). И затова полагаме усилия да бъдем угодни на Господа във всичко (вж. 2 Кор. 5:9) и се обличаме в Божието всеоръжие, за да се възпротивим на дяволските козни и да им устоим в лош ден (вж. Еф. 6:11-13). Но понеже не знаем нито деня, нито часа, е необходимо, предупреждава ни Господ, усърдно да бдим, за да можем, завършвайки своя земен живот (вж. Евр. 9:27), да заслужим да се съберем с Него на сватбената трапеза и да бъдем сред блажените (вж. Мат. 25:31-46), а не като лукавите и ленивите раби (вж. Мат. 25:26) да бъдем хвърлени във вечния огън (вж. Мат. 25:41), във външната тъмнина, където “ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 22:13 и 25:30). И действително, преди да зацаруваме със Славния Христос, всички ние “ще трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си” (2 Кор. 5:10), и при свършека на света, “които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан. 5:29; вж. Мат. 25:46). Следователно считайки, “че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас” (Рим. 8:18; 2 Тим. 11:12), силни във вярата “очакваме да се сбъдне блажената надежда, и да се яви славата на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос” (Тит. 2:13), “Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло” (Фил. 3:21) и ще дойде, “за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии, и за да Му се удивяват всички повярвали” (2 Сол. 1:10).

 

Общение на Небесната църква

със Странстващата църква                               

                                              

  1. Следователно, докато Господ дойде в славата Си и всички ангели с Него (вж. Мат. 25:31), и смъртта бъде унищожена, и всичко Му бъде подчинено (вж. 1 Кор. 15:26-27), едни от Неговите ученици странстват по земята; други, завършили земния си живот, се пречистват, и накрая, трети вече се радват на славата, съзерцавайки “ясно самия триединен Бог, такъв, какъвто Е”. Всички ние обаче в различна степен и по различен начин влизаме в общение с една и съща любов към Бога и към ближния, и пеем на нашия Бог един и същи химн на славата. И действително, всички, които принадлежат на Христос и имат Неговия Дух, образуват една-единствена Църква и са съединени помежду си в Него (вж. Еф. 4:16). Така че единението на тези, които са още на път, с починалите в Христовия мир техни братя ни най-малко не се накърнява и дори, според неизменната вяра на Църквата, укрепва в общението на духовните блага. Поради по-съкровеното си единение с Христос блажените действително укрепват цялата Църква в светостта, облагородяват нейния култ към Бога тук, на земята, и многообразно допринасят за по-широкото изграждане на цялата Църква (вж. 1 Кор. 12:12-27). Защото, като се приберат в отечеството и се представят на Господа (вж. 2 Кор. 5:8), чрез Него, със Него и във Него, те не престават да се застъпват за нас пред Неговия Отец и да Му принасят придобитите на земята заслуги чрез Исус Христос, единия Посредник между Бога и хората (вж. 1 Тим. 2:5), да служат на Господа във всичко и да попълват в плътта си недостига от Христови страдания за Христовото тяло, Църквата (вж. Кол. 1:24). Така че тяхната братска загриженост е от голяма помощ за нашата слабост.

 

Отношения на Странстващата църква

с Небесната църква                                                                                              

 

  1. 50. Като признава преди всичко това общение на цялото Мистично тяло на Исус Христос, още от най-ранните времена на християнството Църквата на странстващите обгражда с голямо благоговение паметта на покойните, понеже е “света и благочестива мисълта”, та да се “принесе за умрелите умилостивна жертва, та да бъдат освободени от грях” (2 Мак. 12:45). Що се отнася до Христовите апостоли и мъченици, които с проливането на кръвта си дадоха върховно свидетелство за вяра и любов, те следва да бъдат в тясно единение с нас в Христа. Църквата винаги е вярвала в това, почитала ги е с особена обич заедно с Преблажената Дева Мария и светите ангели и благоговейно е измолвала помощта на тяхното застъпничество. Тя много бързо приобщи към тях и подражавалите по-отблизо на Христовите девство и бедност и накрая, препоръчаните от своеобразното упражняване на християнските добродетели и божествените харизми на благоговейната благочестивост и подражанието на верните.

И действително, докато разглеждаме живота на вярно следвалите Христос, едно ново основание ни подтиква да търсим бъдещия град (вж. Евр. 13:14 и 11:10) и в същото време научаваме за много сигурния път, по който през променящия се свят можем да достигнем до съвършеното единение с Христос, тоест до светостта, според присъщите на всеки един от нас поприще и състояние. В живота на онези, които, макар и част от нашето човечество, са съвършено преобразени в образа на Христос (вж. 2 Кор. 3:18), Бог живо проявява пред хората Своето присъствие и Своето лице. В тях Самият Той ни говори и ни показва знака на Своето Царство, което мощно ни привлича, излагайки пред нас такъв голям облак светци (вж. Евр. 12:1) и такова свидетелство за истината на Евангелието.

Ала ние почитаме паметта на светците не само заради техния пример, а много повече, за да се укрепи единството на Духа на цялата Църква благодарение на братската любов (вж. Еф. 4:1-6). Защото както християнското общение между странстващите тук, на земята, ни сближава с Христос, така и общението със светците ни съединява с Христос, от Когото като от извор и Глава произтичат цялата благодат и целият живот на самия Божи народ. Така че е върховно справедливо да обичаме тези приятели и сънаследници на Исус Христос, които са и наши братя и висши благодетели, и да отдаваме чрез тях дължимата благодарност на Бога, и да “отправяме към тях горещи молитви и да се осланяме на тяхната могъща помощ, за да измолват от Бога благодеяния посредством Неговия Син, Исус Христос, нашия Господ, единствения наш Изкупител и Спасител”. И действително, всяко наше удостоверяване на любовта към светците по природа се стреми и завършва в Христос, “венецът на всички светци”, и чрез Него в Бога, Който се удивлява в светците Си и е прославен в тях.

Нашето единение с Небесната Църква благородно се обновява, когато най-вече в Светата литургия, в която силата на Светия Дух действа върху нас със знаците на свещенодействията, ние славословим Божието величие в общностно ликуване, и изкупени с Христовата кръв от всяко коляно и език, народ и племе (вж. Откр. 5:9), събрани в едната Църква, прославяме единия и триединен Бог с единно славословие. Затова, когато отслужваме Еврахистичното жертвоприношение, ние се съединяваме във върховна степен с култа на Небесната църква и в общение с нея почитаме паметта на Преславната и всякога Дева Мария, а също и тази на блажения Йосиф Обручник и на блажените апостоли и мъченици, и на всички светци.

 

Пастирски разпореждания на Събора                                                 

 

  1. Този Свещен събор благоговейно приема почитаната вяра на предците ни в животворящото единение с нашите братя, които вече са в небесната слава или се пречистват след смъртта си, и отново предлага декретите на свещените Втори Никейски, Флорентински и Тридентски събори. И същевременно, поради пастирската си загриженост, той приканва всички заинтересовани бдително да отстраняват или да поправят прокрадналите се тук и там лоши употреби, залитания или други недостатъци и да положат усилия да изправят всичко за по-пълното славословие на Христос и Бога. Те следва да учат верните на това, че достоверният култ към светците се състои не толкова в многообразието на външните действия, колкото в интензивността на нашата действена любов, чрез която за наше върховно благо и това на Църквата ние търсим “пример в живота на светците, участие в общението с тях, помощ в тяхното застъпничество”. От друга страна, те следва да учат верните на това, че стига само да се разглежда в светлината на вярата, нашето отношение към светците ни най-малко не омаловажава отдаваното на Бога чрез Христос в Духа богопреклонение, а напротив, обогатява го и го прави по-интензивно.

И действително, когато всички ние, Божиите синове, които сме едно семейство в Христа (вж. Евр. 3:6), сме в общение помежду си във взаимната любов и единното славословие на Пресветата Троица, ние отговаряме на съкровеното призвание на Църквата и, участвайки в литургията, предвкусваме вечната слава. И когато Исус се появи и славното възкресение на мъртвите бъде осъществено, Божията светлина ще освети Небесния град и Агнецът ще бъде Неговото светило (вж. Откр. 21:24). Тогава цялата Църква на светиите във върховното блаженство на любовта ще обожава Бога и “заклания Агнец” (Откр. 5:12), възвестявайки в един глас: “на Оногова, Който седи на престола, и на Агнеца – благословение и чест, слава и владичество вовеки веков” (Откр. 5:13).

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.