Глава VI

Монашеството

                           

Евангелските повели в Църквата                                                         

 

  1. Евангелските повели за посветеното на Бога целомъдрие, за бедността и послушанието, които се основават на словата и примера на Господа и се препоръчват от апостолите и отците, учителите и пастирите на Църквата, са божествен дар, който Църквата получава от своя Господ и винаги съхранява с помощта на Неговата благодат. Ала водената от Светия Дух църковна власт се погрижи да ги разтълкува, да уреди съблюдаването им и, изхождайки от тях, да установи устойчиви форми на живот. Стана така че както дървото се разклонява удивително и многообразно в Божията нива от семето, посято от Бога, така се разраснаха и различните форми на отшелнически или общежитиен живот и различните монашески семейства, които се развиват както в полза на техните членове, така и за благото на цялото Христово Тяло. Тези семейства действително предоставят на своите членове помощ за по-решителна устойчивост на начина на живот, за одобрено учение за постигане на съвършенството, за братското общение в Христовото опълчение, за подсилена от послушанието свобода, така че със сигурност могат да изпълняват и вярно да пазят монашеските обети и да вървят с радостен Дух по пътя на любовта.

Ако се държи сметка за божественото и йерархичното учредяване на Църквата, подобно поприще не е междинно спрямо състоянието на клириците и на миряните, а някои верни и от двете страни са призвани от Бога да се наслаждават на тази особена дарба в Църковния живот и да помагат, всеки по свой начин, за спасителната мисия на Църквата.

 

Природа и значение на монашеското поприще                                             

 

  1. С обетите или други подобни свещени връзки, с които верният се задължава да спазва гореспоменатите три евангелски съвета, той изцяло се отдава на обичания над всичко Бог, така че в едно ново и особено качество да бъде обречен в служба и в почитане на Бога. С Кръщението си той умира за греха и се посвещава на Бога, но за да може да получи по-обилен плод от кръщелната благодат, с изповядването на евангелските повели на Църквата той възнамерява да се освободи от препятствията, които биха могли да го забавят в ревностната любов и съвършенството на божествения култ, и с тези обети се посвещава по-съкровено в служба на Бога. Това посвещаване ще бъде толкова по-съвършено, колкото по-решителни и устойчиви са връзките, с които се представя неразривното единение на Христос със Своята Невеста, Църквата.

Но тъй като поради любовта, към която водят, евангелските повели по особен начин съединяват техните последователи с Църквата и нейната тайна, духовният живот на последните трябва също да бъде посветен на благото на цялата Църква. Оттам за тях се поражда дългът да се трудят според силите си и вида на собственото си призвание, както с молитва, така и с дела за вкореняването и укрепването на душите в Христовото царство, и разпространяването му по всички краища на земята. Именно затова Църквата защитава и покровителства собствения характер на различните монашески институти.

Следователно изповядването на евангелските повели изглежда като знак, който може и трябва действено да привлича всички членове на Църквата към дръзновено изпълнение на задълженията на християнското призвание. И тъй като Божият народ няма тук, долу, постоянен град, а търси бъдещия град, монашеското поприще, което прави своите последователи по-свободни от земните грижи, прави присъствието на небесните блага видимо за всички вярващи още на този свят, по-добре свидетелства за придобития чрез изкуплението на Христос нов и вечен живот и по-добре предизвестява бъдещето възкресение и славата на небесното царство. По подобен начин монашеското поприще по-вярно подражава и постоянно представя в Църквата приетата от Божия Син форма на живот при идването Му в света, за да изпълни волята на Своя Отец и да я предложи на учениците, които Го следваха. И накрая, то проявява по особен начин издигането на Божието Царство над всички земни неща и неговите върховни изисквания, и показва на всички хора свръхвисокото величие на добродетелите на Царуващия Христос и безкрайното всемогъщество на Светия Дух, Който действа чудотворно в Църквата.

Следователно, макар че не принадлежи на йерархичната структура на Църквата, учреденото с изповядването на евангелските повели монашеско поприще все пак безспорно засяга нейния живот и нейната святост.

 

Църковна власт и монашеско поприще                                    

 

  1. Тъй като църковната йерархия има задачата да изведе и да пасе Божия народ на тучно пасище (Иез. 34, 14), именно на нея е отредено да ръководи мъдро със своите закони изпълнението на евангелските повели, които подпомагат по своеобразен начин съвършенството на любовта към Бога и към ближния. Освен това, следвайки кротко боговдъхновенията на Светия дух, тя приема предложените от видни мъже и жени правила и когато последните бъдат добре регламентирани, официално ги одобрява. Със своята бдителна и закриляща воля тя подпомага също разпръснатите почти навсякъде институти, които изграждат Христовото Тяло, за да се развиват и процъфтяват според духа на своите основатели.

За да бъде по-добре задоволени нуждите на цялото стадо на Господа, всеки Институт за богопосветен живот и всеки един от членовете му с оглед на общата полза могат да бъдат освободени от Върховния първосвещеник от юрисдикцията на Епархийните епископи и да бъдат подчинени единствено на него ; както и да бъдат оставени или поверени на съответните патриаршески власти. При изпълнението на задачата си към Църквата според своя особен начин на живот самите техни членове трябва, съгласно каноничните закони, да отдават почит и послушание на епископите поради тяхната пастирска власт в отделните църкви и поради необходимите в апостолския труд единство и съгласие.

 Утвърждавайки монашеското посвещение, Църквата не само го издига в достойнство на каноничен статус, но и го представя с литургичната си дейност като посветено на Бога поприще. С поверената ѝ от Бога власт самата Църква действително приема обетите на богопосветените и с обща молитва изисква за тях от Бога помощта на Неговата благодат, препоръчва ги на Бога и духовно ги благословя като свързва тяхното приношение с Евхаристичното жертвоприношение.

 

Величие на монашеското посвещаване                                                

 

  1. Монашеството следва да полага всички грижи, за да може Църквата по-добре да представя чрез него с всеки изминал ден на вярващите и на невярващите Христос, Който гледа от планината или благовестява Божието Царство на множеството, или лекува болните и ранените, или обръща грешниците към по-добър живот, или благославя децата и прави добро на всички, но винаги се подчинява на волята на Своя Отец, Който Го изпрати.

И накрая, всички следва да бъдат наясно, че макар и да съдържа отказ от несъмнено много ценни блага, изповядването на евангелските повели не се противопоставя на истинското развитие на човешката личност, а поради самата своя природа много допринася за него. Доброволно прегърнати според личното призвание на всеки, повелите действително немалко помагат за пречистването на сърцето и за духовната свобода, поддържат непрекъснато разпалена ревностната любов и, както показва примерът на толкова свети основатели, най-вече имат силата да приспособят християнина към този начин на девствен и беден живот, който Христос избра за Себе Си, а Пресветата Дева, Неговата майка, прегърна. И нека никой не мисли, че с посвещаването си монашеството стават чуждо за хората и безполезно за земния град. Защото макар понякога да не присъстват пряко при своите съвременници, те присъстват по-дълбоко за тях в сърцето на Христос и духовно си сътрудничат с тях, за да може съграждането на земния град винаги да бъде основано в Господа и насочено към Него и за да не се трудят напразно онези, които го градят.

Затова Свещеният събор поръчителства и възхвалява мъжете и жените, братята и сестрите, които в манастирите или в училищата и в болниците, или в мисиите с постоянна и смирена вярност към гореспоменатото посвещаване почитат Христовата невеста и служат щедро и многостранно на всички хора.

 

Призив за постоянство                                                                                      

 

  1. Всеки призван да изповядва повелите следва да се постарае да постоянства и да се усъвършенства в призванието, за което е бил призован от Бога, за увеличаване на светостта на Църквата и нарастване на славата на единосъщната и неделима Троица, която в Христос и чрез Христос е извор и начало на всяка святост.

 

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.