Глава V

Всеобщото призвание за святост в Църквата

                           

Светостта в Църквата

 

  1. Ние вярваме, че Църквата, чиято тайна е представена от Събора, е непреходно свята. Христос, Божият Син, Който заедно с Отца и Духа е възвестен като “единия светия”, обичаше Църквата като Своя невеста и предаде Себе Си за нея, за да я освети (вж. Еф. 5:25-26), и я съедини със Себе си като Свое тяло, и я изпълни с дарбите на Светия Дух за Божия слава. Затова всички в Църквата, независимо дали принадлежат към йерархията или са водени от нея, са призвани към светостта според думите на Свети Павел: “Тази е волята Божия: да бъдете осветени” (1 Сол. 4:3; вж. Еф. 1:4). Тази святост на Църквата постоянно се проявява и трябва да се проявява в плодовете на благодатта, с които Светият Дух сдобива верните; изразява се в разнообразни форми при отделните хора, които достигат до съвършенството на любовта в собствения си живот и така изграждат и другите; проявява се по свой собствен начин в съблюдаването на повелите, които обикновено се наричат евангелски. Това съблюдаване на повелите, прегърнато от много подтиквани от Светия Дух християни било частно, било в дадено състояние или в утвърдено от Църквата поприще, може и трябва да донесе в света великолепно свидетелство и пример за светостта.

 

Всеобщо призвание за святост                                                 

 

  1. Учител и божествен образец на всяко съвършенство, Господ Исус проповядва на всички и на всеки един от Своите ученици, независимо от тяхното състояние, светостта на живота, чийто автор и усъвършенствител е самият Той: “И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). Той действително изпрати Светия Дух на всички, за да ги подтикне отвътре да възлюбят Бога с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум и с цялата си сила (вж. Марк. 12:30), и да се обичат един другиго както Христос ги обикна (вж. Иоан. 13:34, 15:12). Призованите от Бога – ала не заради делата им, а според промисъла на Неговата благодат и оправданието в Христа – последователи на Христос са станали в Кръщението на вярата истински Божии синове, съучастници в божествената природа и поради това действително свети. Така че те трябва да запазят, с Божията помощ, получената святост в живота си и да я усъвършенстват. Апостолът ги предупреждава, че следва да живеят “както прилича на светии” (Еф. 5:3) и да се обличат “като избраници Божии… в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение” (Кол. 3:12), и да носят плодовете на Духа на светостта (вж. Гал. 5:22; Рим. 6:12). И тъй като всички ние грешим в много неща (вж. Иак. 3:2), постоянно се нуждаем от Божието милосърдие и всеки ден трябва да молим: “Прости нам дълговете ни” (Мат. 6:12)

За всички е ясно следователно, че всички верни, независимо от тяхното поприще или чин, са призвани към пълнота на християнския живот и съвършенство на любовта : тази святост предоставя дори в земното общество един по-човешки начин на живот. За да постигнат това съвършенство, верните следва да използват получените по мярката на Христовите дарове сили, за да могат, следвайки Неговите стъпки, уподобявайки се с Неговия образ и подчинявайки се във всичко на волята на Отца, да се посветят с цялата си душа на Божията слава и служенето на ближния. Така светостта на Божия народ ще расте и ще носи обилни плодове, както великолепно доказва в историята на Църквата животът на толкова светци.

 

Многообразно упражняване на светостта                            

 

  1. В различните начини на живот и в различните служения се съблюдава една- единствена святост от всички онези, които движени от Божия Дух, подчинени на гласа на Отца и обожаващи Бог Отец в духа и в истината, следват бедния, смирен и носещ Своя кръст Христос, за да заслужат своя дял в Неговата слава. Всеки според собствените си дарби и функции трябва непоколебимо да върви напред по пътя на една жива вяра, която запалва надеждата и действа чрез любовта.

На първо място, пастирите на Христовото стадо трябва по образ и подобие на Върховния и Вечен първосвещеник, нашия духовен Пастир и Архиерей, да изпълняват свято и извисено, смирено и твърдо своето служение, което, така упражнявано, ще стане за тях също превъзходно средство за освещаване. Издигнати до пълнотата на свещенството, те са получили благодатта на тайнствата, за да могат с молитва, жертвоприношение, проповядване и с всички форми на епископското старание и служба съвършено да служат на пастирската любов, да не се страхуват да дадат живота си за своите овци и да бъдат образец за стадото си (вж. 1 Петр. 5:3), а също и да подтикват със собствения си пример Църквата към една все по-голяма святост.

По подобие на чина на епископите, чийто духовен венец образуват като участват в благодатта на тяхното служение чрез Христос, Вечния и Единствен Посредник, презвитерите израстват в любовта към Бога и към ближния чрез всекидневното упражняване на собствената си служба. Те следва да запазят връзката на свещеническото общение, да притежават в изобилие всяко духовно благо и живо да свидетелстват за Бога пред всички като следовници на онези свещеници, които в една често пъти смирена или скрита служба оставиха през вековете великолепен пример за святост. Тяхното славословие отеква в Божията Църква. Като се молят и принасят жертва за своя народ и за целия Божи народ по силата на своето служение, като зачитат онова, което вършат, и уподобяват живота си на онова, което отслужват, вместо да се оставят да бъдат възпрепятствани от апостолските грижи, опасности и изпитания, те следва по-скоро да се издигнат чрез тях към една по-висша святост, като подхранват и извисят дейността си с изобилието на съзерцанието, за утешение на цялата Божия Църква. Нека всички презвитери и особено онези, които поради особеностите на ръкоположението си се наричат мирски свещеници, не забравят колко много допринасят за тяхното освещаване вярното им единение и щедрото им сътрудничество с техния епископ.

В мисията и благодатта на Върховното свещенство участват по особен начин и служителите с по-нисък чин и преди всичко дяконите, които, служейки на тайните на Христос и Църквата, трябва да се пазят чисти и безпорочни, за да се харесват на Бога и да вършат за хората добри дела от всякакъв род (вж. 1 Тим. 3:8-10 и 12-13). Призованите от Господа и избраните да бъдат Негови съучастници клирици, които се подготвят под надзора на пастирите за функциите на свещенослужители, са длъжни да съобразят умовете и сърцата си с един тъй висш избор: усърдни в молитвата, ревностни в любовта, внимателни към всичко истинно, праведно, с добро име, те правят всичко за Божията слава и почит. До тях се подреждат онези избрани от Бога миряни, които са призовани от епископа да се отдадат напълно на апостолските дела и да се трудят плодотворно в нивата на Господа.

Следвайки своя собствен път, християнските съпрузи и родители трябва през целия си живот взаимно да се подкрепят в благодатта с вярна любов и да просвещават своето получено с любов от Бога потомство в християнското учение и в евангелските добродетели. Така те действително дават на всички пример за неуморна и щедра любов, изграждат милорърдно братство и стават свидетели и сътрудници на плодотворността на Майката Църква, превръщат се в знак и в съучасници в любовта, с която Христос обичаше своята Невеста и се предаде за нея. Подобен пример дават по друг начин овдовелите и неженените, които също могат немалко да допринесат за светостта и действеността на Църквата. А пък онези, които често се отдават на изнурителна работа, трябва да се самоусъвършенстват в човешките дела, да помагат както на своите съграждани, така и за развитието на цялото общество и на творението към едно по-добро поприще, и дори с дейна любов, окрилени от надеждата и поели тегобите на другите да подражават на Христос, Чиито ръце се упражняваха в дърводелския труд и Който не спира да се труди заедно със Своя Отец за спасението на всички хора, и накрая със самия си всекидневен труд да се издигнат до една по-висша святост, включително и апостолическа.

Смазаните от бедност, слабост, болест и други изпитания или гонените за правда следва да знаят, че са съединени по специален начин със страдащия за спасението на света Христос: Господ ги провъзгласи за блажени в Евангелието, “А Бог на всяка благодат, Който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими” (1 Петр. 5:10).

И така, в своите условия на живот, в своя труд или обстоятелства всички верни ще се освещават все повече с всеки изминал ден и чрез всички тези неща, ако вземат всичко от небесната Божия ръка с вяра и ако сътрудничат на Божията воля, проявявайки пред всички в самата светска служба любовта, с която Бог обичаше света.

 

Пътища и средства на светостта

                                                          

  1. “ Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него” (1 Иоан. 4:16). Бог изля любовта Си в нашите сърца чрез Свети Дух, Който ни бе даден (вж. Рим. 5:5) и затова първият и най-необходим дар е любовта, с която обичаме Бога над всичко и ближния от любов към Бога. Но за да може любовта, като добро семе, да расте в душата и даде плодове, всеки верен трябва охотно да слуша Божието слово и с помощта на Неговата благодат да изпълни с делата си Неговата воля, често да участва в тайнствата, най-вече в Евхаристията и в Светите деяния, непрестанно да бъде прилежен в молитвата, в себеотричането, в дейната служба на братята си и в упражняването на всички добродетели. Всъщност, като свръзка на съвършенството и изпълнението на закона (вж. Кол. 3:14; Рим. 13:10), любовта ръководи всички средства за освещаване, оформя ги и ги води към тяхната крайна цел. Затова истинският ученик на Христос се характеризира както от любовта към Бога, така и от любовта към ближния.

Тъй като Исус, Божият Син, прояви любовта си, давайки живота си за нас, няма по-голяма любов тази да дадеш живота си за Него и за Неговите братя (вж. 1 Иоан. 3:16; Иоан. 15:13). Още в най-ранните времена някои християни бяха призовани и винаги ще бъдат призовавани да дадат това върховно свидетелство на любов пред всички и особено пред гонителите си. Затова мъченичеството, с което ученикът става подобен на своя Учител като свободно приема смъртта за спасението на света и Му подражава като пролива кръвта си, се смята от Църквата за изключителен дар и за върховно доказателство на любовта. И ако мъченичеството е отредено за малцина, то всички трябва да бъдат готови да изповядат Христос пред хората и да Го следват в Кръстния път сред гоненията, които никога не липсват на Църквата.

 Светостта на Църквата е поддържана по особен начин и от многообразните повели, които Господ предава за съблюдаване на Своите ученици в Евангелието. Видно място сред тези повели заема скъпоценният дар на дадената от Отца на неколцина Божия благодат (вж. Мат. 19:11; 1 Кор. 7:7) за по-лесно отдаване единствено на Бога с цяло сърце в девството и безбрачието (вж. 1 Кор. 7:32-34). Това съвършено въздържание за Небесното царство винаги е било на особена почит в Църквата като знак и стимул за любовта, и като особен извор на духовна плодотворност в света.

Църквата размишлява също и върху предупреждението на апостола, който, подбуждайки верните към любов, ги приканва да затаят в себе си същите чувства като тези на Исус Христос, Който “понизи Себе Си, като прие образ на раб,… бидейки послушен дори до смърт“ (Фил. 2:7-8) и заради нас, “бидейки богат, осиромаша” (2 Кор. 8:9). И макар че учениците винаги трябва да подражават на любовта и смирението на Христос и да свидетелстват за тях, Нашата Майка, Църквата, се радва, че в лоното ѝ се намират многобройни мъже и жени, които желаят да следват по-отблизо и да покажат по-ясно понизяването на Спасителя, като прегърнат бедността в свободата на Божиите чеда и се откажат от собствената си воля: тоест що се отнася до съвършенството, те се подчиняват на един човек свръх мяра заради Бога, за да се уподобят по-пълно с послушния Христос.

Следователно всички верни са поканени и длъжни да се стремят към светостта и съвършенството на собственото си поприще. Затова всички следва да положат усилия за правилното насочване на своите чувства, за да не би поради употребата на нещата от този свят и привързаността към богатствата, които противоречат на духа на евангелската бедност, да попречат на техния стремеж към съвършената любов. И Апостолът действително ги предупреждава: “И които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят” (1 Кор. 7:31).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.