Глава IV

Миряните

                           

Миряните в Църквата

 

  1. След като изложи функциите на йерархията, Свещеният събор с удоволствие обръща мисълта си към попрището на верните, които се наричат миряни. При все че всичко, което се каза за Божия народ, важи също и за миряните, монасите и клириците, някои неща се отнасят в частност до положението и мисията на миряните, мъже и жени. Специфичните обстоятелства на нашето време изискват да се анализират по-старателно техните основания. Пастирите действително добре знаят колко много допринасят миряните за благото на цялата Църква. Знаят, че Христос не им е отредил да поемат сами цялата, получена от Църквата, мисия за спасението на света, а че тяхната величествена задача е да “бъдат пастири” на верните и да признават техните служби и харизми, така че всички по свой начин да съдействат за общото дело. И наистина, всички ние трябва, “с истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос, от Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите й, нараства, за да се съзижда в любов” (Еф. 4:15-16).

 

Природа и мисия на миряните   

 

  1. Под името миряни се разбират всички верни, с изключение на членовете на свещеническия чин и на онези с признат от Църквата монашески статус, които, бидейки приобщени към Христовото тяло чрез Кръщението и учредени като Божи народ, участват по свой начин в свещеническото, пророческото и царственото служение на Христос и изпълняват в Църквата и в света своята част от присъщата на целия християнски народ мисия.

            Светският характер е присъщ и свойствен за миряните. И действително, макар че понякога могат да се занимават със светски дела и дори да упражняват светска професия, поради особеното си призвание членовете на свещеническия чин са ръкоположени главно и собствено (ex professo) за свещенослужението, докато монасите свидетелстват по великолепен и изключителен начин със своето поприще за това, че светът не може да бъде преобразен и принесен на Бога без духа на блаженствата. Присъщо за призванието на миряните е да търсят Божието Царство, като се занимават със светските дела и ги подреждат спрямо Бога. Те живеят в света, тоест във всички светски работи и дела поотделно, и в обикновените условия на семеен и социален живот, от които съществуването им сякаш е изтъкано. Именно там те са призовани от Бога да допринасят сякаш отвътре, като квас, за освещаването на света чрез упражняването на собственото си служение, водени от евангелския дух и по такъв начин да направят Христос видим за другите, главно със свидетелството на своя живот и със сиянието на вярата, надеждата и любовта. И така, на тях се пада да озаряват и подреждат в частност всички светски дела, с които са тясно свързани, така че тези дела непрестанно да бъдат и да растат според Христос, и да славословят Твореца и Изкупителя.

 

Достойнство на миряните като членове на Божия народ

 

  1. По Божествено учредяване Светата Църква е организирана и управлявана с удивително разнообразие. “Защото, както в едно тяло имаме много членове, ала всички членове вършат не една и съща работа, тъй и ние многото съставяме едно тяло в Христа, а отделно един другиму сме членове. “ (Рим. 12:4-5).

И така, има само един избран Божи народ: “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5); общо е достойнство на членовете по силата на тяхното възраждане в Христа, обща е благодатта на синовете, общо е призванието за съвършенство; едно-единствено спасение, една-единствена надежда и едно неделимо единство. В Христа и в Църквата следователно няма никакво неравенство спрямо род или народ, социално положение или пол, защото “няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11).

И така, дори ако в Църквата не всички вървят по един и същи път, то всички са призвани към светостта и са получили една вяра според Божията справедливост (вж. 2 Петр. 1:1). Макар че по воля на Христос някои са отредени за учители, раздаващи тайните и пастири на другите, помежду им цари истинско равенство що се отнася до достойнството и общото за всички верни действие за съграждането на Христовото тяло. И действително, положеното от Господа разграничение между свещенослужителите и останалата част от Божия народ включва тяхната взаимовръзка, тъй като пастирите и другите верни са свързани помежду си в необходимо взаимоотношение: по примера на Господа Църковните пастири следва да служат едни на други и на останалите верни, а последните от своя страна – с готовност да сътрудничат на пастирите и на учителите. Така всички свидетелстват в разнообразието за удивителното единство в Христовото тяло: самото това разнообразие от благодати, служения и дейности събира в едно-единствено тяло Божиите синове, защото “всичко това го произвежда един и същият дух” (1 Кор. 12:11).

Следователно както миряните с Божие застъпничество имат за брат Христос, Който като всеобщ Господ не дойде, за да Му служат, а да служи (вж. Мат. 20:28), така те имат за братя ръкоположените в свещонослужението, които поучават и освещават с Христовата власт Божието семейство и са негови пастири, за да се изпълни във всички новата заповед за любовта. По този повод Свети Августин много добре казва: “Ако да бъда за вас ме ужасява, да бъда с вас ме утешава. Защото за вас съм епископ, с вас съм християнин. Едното е името на задача, другото – на благодат; едното е името на опасност, другото – на спасението”.

 

Апостолството на миряните

 

  1. Събраните в Божия народ и учредени в едното Христово Тяло под една Глава миряни, каквито и да са те, са призовани да допринасят като живи членове с всичките си, получени с добротата на Твореца и благодатта на Изкупителя, сили за израстването на Църквата и нейното непрекъснато освещаване.

            Апостолството на миряните е участие в самата спасителна мисия на Църквата и то е отредено от Господа на всички чрез Кръщението и Миропомазанието. Тайнствата, и особено Светата Евхаристия, предават и подхранват любовта към Бога и към хората, която е душата на всяко апостолство. Но миряните са призовани в частност да направят Църквата налична и действена по онези места и при онези обстоятелства, в които тя може да стане солта на земята единствено чрез тях. Така че по силата на получените дарове всеки мирянин е едновременно свидетел и живо оръдие на мисията на самата Църква, “по мярката на дара Христов” (Еф. 4:7).

            Освен това отредено на абсолютно всички верни апостолство, миряните могат да бъдат призовани по различни начини към едно по-непосредствено сътрудничество в апостолството на йерархията, подобно на онези мъже и жени, които помагаха на апостол Павел в евангелизацията, като много се мъчиха за Господа (вж. Фил. 4:3; Рим. 16:3 и сл.). Те могат да бъдат наети също така от йерархията, за да упражняват някои църковни функции с духовна цел.

            Следователно на всички миряни е възложено славното задължение да се трудят, за да може Божият спасителен промисъл всеки ден да достига до всички хора във всички времена и по цялата земя. Затова нека пътят бъде отворен за тях от всички страни, за да могат според силите си и нуждите на времето дейно да участват в спасителното дело на Църквата.

 

Свещеническо и култово служение на миряните

 

  1. Тъй като Исус Христос, Върховният и Вечен първосвещеник, иска да продължи Своето свидетелство и служба също и чрез миряните, Той ги оживотворява със Своя Дух и непрестанно ги подтиква към всяко добро и съвършено дело.

            На онези, с които съкровено свърза живота и мисията Си, Той даде също и част от Своето свещенослужение за упражняване на духовния култ за прослава на Бога и спасение на хората. Затова по силата на посвещаването им на Христос и освещаването им от Светия Дух миряните са удивително призвани и просветени за това Духът да произвежда в тях все по-обилни плодове. И действително, ако се изпълват в Духа, всички техни дела, молитви и апостолски инициативи, техният брачен и семеен живот, ежедневният труд, отдихът на духа и тялото, и дори житейските изпитания се понасят търпеливо и стават “духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа” (1 Петр. 2:5), които преблагочестиво се принасят на Отца в отслужването на Евхаристията ведно с приношението на Тялото Господне. Така, обожавайки Бога и действайки свято във всяко отношение, миряните посвещават на Бога самия свят.

 

Пророческо и свидетелско служение на миряните

 

  1. Великият пророк Христос, Който оповести Царството на Своя Отец със свидетелството на живота Си и с добродетелното Си слово, изпълнява Своето пророческа служение до пълното проявяване на Неговата слава не само чрез йерархията, която учи в Неговото име и с Неговата власт, но и чрез миряните, които учредява за целта като Свои свидетели и ги подготвя в смисъла на вярата с благодатта на Словото (вж. Деян. 2:17-18; Откр. 19:10), за да може силата на Евангелието да засияе във всекидневния, семеен и социален живот. Самите те се проявяват като синове на обещанието, ако силни във вярата и надеждата оползотворяват настоящия момент (вж. Еф. 5:16; Кол. 4:5) и с търпение очакват предстоящата слава (вж. Рим. 8:25). И не таят тази надежда в душата си, а с едно постоянно обръщане и борба “против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12) я изразяват също и чрез структурите на светския живот.

Както тайнствата на Новия закон, които подхранват живота и апостолството на верните, стават предобраз на новото небе и на новата земя (вж. Откр. 21:1), така и миряните стават дейни вестители на вярата и на онова, в което се надяваме (вж. Евр. 11:1), ако свързват непоколебимо изповядването на вярата с вдъхновения от вярата живот. Чрез свидетелството на живота и чрез словото тази евангелизация или благовестяване на Христос придобива специфичен оттенък и особена действеност поради това, че се изпълнява в обичайните светски условия.

В това служение се проявява голямата ценност на осветеното от специално тайнство житейско поприще: брачният и семеен живот. То е както упражняване, така и превъзходна школа за апостолството на миряните, където християнската религия прониква в цялостното житейско поведение и все повече го преобразува с всеки изминал ден. Именно там е призванието на съпрузите като свидетели на вярата и Христовата любов един за друг и за техните деца. Християнското семейство възвестява на висок глас наличните в Божието царство добродетели и надеждата за блажен живот. Със своите пример и свитедетелство то осъжда греховния свят и озарява онези, които търсят истината.

Така че, дори когато са обзети от светските грижи, миряните могат и трябва да упражняват ценна евангелизаторска дейност в света. Когато липсват свещенослужители или когато последните са възпрепятствани от режим, който ги преследва, някои от тях могат да поемат свещените функции в рамките на възможностите си и независимо от това, че много от тях изразходват всичките си сили в апостолическото дело, всички те трябва да съдействат за разширяването и израстването на Христовото царство по света. Затова миряните трябва усърдно да се стремят към по-дълбоко познание на откритата истина и настойчиво да изискват от Бога дарбата на мъдростта.

 

Царствено служение на миряните

 

  1. Христос, Който бе послушен дори до смърт и затова Бог го въздигна високо (вж. Фил. 2:8-9), влезе в славата на Своето Царство. Когато всичко Му бъде подчинено, тогава Той сам ще се подчини на Бога с всичко сътворено, за да бъде Бог всичко във всички (вж. 1 Кор. 15:27-28). Христос предаде тази Своя власт на учениците Си, за да бъдат и те учредени в царствената свобода и със себеотричане и свят живот да изтръгнат от себе си царството на греха (вж. Рим. 6:12), и дори, като служат на Христос и в другите, смирено и търпеливо да отведат своите братя до Царя, служенето на Когото е царуване. Защото Господ желае да разшири и чрез верните миряни Своето Царство: царство “на истина и живот, царство на святост и благодат, царство на справедливост, любов и мир” ; и в това царство самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове (вж. Рим. 8:21). На учениците със сигурност е дадено велико обещание и велика заповед: “Всичко е ваше; вие пък сте Христови, а Христос – Божий” (1 Кор. 3:22-23).

            Затова верните трябва да признаят съкровената природа на цялото творение, неговата ценност и отреденост за славословието на Бога, и взаимно да си помагат за един по-свят живот дори в светските дела, за да се пропие светът от Христовия дух и да постигне по-действено целта си в справедливост, любов и мир. Миряните заемат първото място в изпълнението на това задължение в неговата всеобщност. С компетентността си в светските дисциплини и с възвишената си вътрешноприсъща поради Христовата благодат дейност те следва много да допринасят за развитието на сътворените по разпореждане на Твореца и със светлината на Неговото Слово блага чрез човешкия труд, техниката и културата в полза на абсолютно всички хора и за по-справедливото им разпределение между тях, и така да служат, по свой начин, на всеобщия прогрес в човешката и християнската свобода. Така чрез членовете на Църквата Христос все повече ще озарява със спасителната Си светлина цялото човешко общество.

            Освен това обединявайки усилията си, миряните следва да заздравяват институциите и условията на живот по света, независимо, че сред тях има и такива, които подтикват нравите към греха, за да станат всички съобразни с правилата за справедливост и по-скоро да благоприятстват, отколкото да възпрепятстват упражняването на добродетелите. Действайки по този начин, те ще помогнат за проникването на моралните ценности в културата и в човешките дела. По този начин световното поле ще бъде по-добре подготвено за семето на Божието слово и вратите пред Църквата ще се отворят по-широко, за да може благовестяването на мира да влезе в света.

            Поради самото домостроителство за спасението верните следва старателно да се научат да разграничават правата и задълженията, които им се полагат поради църковната им принадлежност, и онези, които са им отредени като членове на човешкото общество. Те следва да се постараят да съчетаят едните и другите, като не забравят, че християнската съвест трябва да ги води във всички светски дела, защото нито една човешка дейност, дори отнасящата се до светските начинания, не може да бъде отнета от Божието владичество. От върховна необходимост за нашата епоха е това разграничение и същевременно това съчетание да засияят възможно най-ярко в начина на действие на верните, за да може мисията на Църквата по-пълно да отговори на особените условия на днешния свят. И действително, както трябва да се признае, че справедливо предаденият на светските грижи земен град се управлява според собствените си принципи, така и трябва да се отхвърли пагубното учение, което твърди, че е възможно да се построи град, без да се държи каквато и да било сметка за религията, и воюва срещу религиозната свобода на гражданите, за да я премахне.

 

Отношения на миряните с йерархията

                                                          

  1. Миряните, като всички верни християни, имат право да получават в изобилие от своите пастири духовните блага на Църквата и преди всичко цялата помощ на Божието слово и тайнствата. Така че те следва да изявяват пред своите пастири своите нужди и желания със свободата и доверието, които подхождат на Божиите синове и на братята в Христа. Съобразно образоваността, компетентността и властта, които притежават, те имат право, понякога дори и задължение да изразят мнението си относно благото на Църквата. Ако е необходимо, това би могло да бъде направено чрез установените в Църквата за целта институции и винаги с истинност, крепкост и съобразителност, с уважение и любов към онези, които представляват Христос поради свещените си функции.

Миряните, като всички християни, следва да приемат с готовност и с християнско послушание всичко, което пастирите, в качеството си на представители на Христос, установяват като учители и ръководители на Църквата, следвайки примера на Христос, Който със собственото Си послушание дори в смъртта откри за всички хора блажения път на свободата на Божиите синове. Те не следва да пропускат да препоръчат на Бога в молитвите си своите ръководители, които бдят над тях, за да могат те, които трябва да дават сметка за нашите души, да вършат това с радост, а не с въздишки (вж. Евр. 13:17).

От друга страна, пастирите следва да зачитат и поощряват достойнството и отговорността на миряните в Църквата, охотно да си служат с техните благоразумни съвети, доверчиво да им поверяват задачи в служба на Църквата и да им оставят свобода и поле за действие, и дори да ги насърчават спонтанно да предприемат дела по своя собствена инициатива. Те следва внимателно да разглеждат с бащинска любов в Христа предложените от миряните инициативи, изисквания и желания. Освен това пастирите следва да зачитат с уважение справедливата свобода, която принадлежи на всички в земния град.

От тези семейни отношения между миряни и пастири следва да се очакват много предимства за Църквата: така у миряните действително се подсилва чувството за собствената им отговорност, разпалва се ревностното им усърдие и те по-лесно се присъединяват към делото на пастирите. А последните, подпомагани от опита на миряните, могат да отсъждат по-ясно и по-справедливо както духовните, така и светските дела, и по този начин цялата Църква, поддържана от всички свои членове, може да по-действено да изпълни своята мисия в живота на света.

 

Миряните – душа на света         

                                                                                              

  1. Всеки мирянин следва да бъде пред света свидетел на Възкресението и живота на Господа Исус и знак за Живия Бог. Всички заедно, и всеки поотделно, трябва да хранят света с плодовете на Духа (вж. Гал. 5:22) и да разпространяват Духа, който оживотворява бедните, кротките и миролюбивите, провъзгласени за блажени от Господа в Неговото Евангелие (вж. Мат. 5:3-9). С една дума “християните следва да бъдат в света това, което е душата за тялото”.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.