ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
IX седмица – понеделник
Година I
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Товит 1,1а.2; 2,1-9
Тобия, от коляното и града Нефталимов, бе взет в плен в дните на сирийския цар Салманасар, и в пленничеството си не отстъпи от пътя на правдата.
На празника Господен биде приготвен в дома на Тобия добър обяд и той каза на сина си: „Иди, и доведи, когото намериш беден от нашите братя, който помни Господа, за да обядваме заедно.“ Той отиде, върна се и му съобщи, че един от синовете Израилеви лежи удушен на стъгдата. Тогава Тобия, преди да почне да яде, бързо излезе и отиде при мъртвеца.
Взе го, занесе го в дома си тайно, та, след заник слънце, скришно да го погребе. След като скри тялото, върна се, уми се, яде хляба натъжен, спомняйки си пророчеството, което бе казал Господ чрез пророк Амос: „Празниците ви ще се обърнат в скръб, и всичките ви веселби в плач … „
А щом зайде слънце, отиде, изкопа гроб и го погреба. Съседите му се присмиваха и казваха: „Той още се не бои, че ще бъде убит за тази работа; едва избягна смъртното наказание, и ето, пак погребва мъртви.“ Но Тобия, страхувайки се повече от Бога отколкото от царя, отнасяше телата на убитите, и ги укриваше в дома си и посред нощ ги погребваше.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 111,1-2.3-4.5-6(О: 1a)
О Блажен е оня човек, който се бои от Господа.
Блажен е оня човек, който се бои от Господа, и който крепко обича неговите заповеди. Неговото поколение ще бъде силно на земята, родът на праведните ще бъде благословен. О
Изобилие и богатство има в неговия дом, и правдата му пребъдва вечно. В тъмнина изгрява светлината на правите: тя е блага, милостива и праведна. О
Добрият човек се смилява и на заем дава; защото той няма да се поклати до века; във вечна памет ще остане праведникът. О
О Алилуя. Исусе Христе, Ти си верен свидетел първороден из мъртвите: Ти ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята кръв. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Марко. 12,1-12
В онова време: Исус почна да говори на първосвещениците и книжниците и старейте с притчи:
„Някой си човек насади лозе, и огради го с плет, и изкопа лин, и съгради кула, и като го предаде на лозари, отиде си.
И на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях от плода на лозето. А те, като го хванаха, биха го и отпратиха без нищо. Пак изпрати при тях друг слуга; и него като замериха с камъни, пукнаха му главата и го пуснаха с безчестие. Изпрати и друг;
и него убиха. И мнозина други или биха или убиха.
А понеже още имаше едничък син, обичен нему, най сетне изпрати и него при тях, думайки: „Ще се засрамят от сина ми.“ Но лозарите казаха помежду си: „Този е наследникът; хайде да го убием, и наследството ще бъде наше.“ И като го уловиха, убиха го и го хвърлиха вън от лозето. Какво, прочее ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, и ще даде лозето на други.
Нима и това не сте чели в Писанието: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла; това стана от Господа, и е дивно в очите ни?“
И търсеха повод да Го хванат, но се побояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза притчата. И като Го оставиха, отидоха си.
Това е слово Господне.