ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
IV седмица – вторник
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из втората книга на Самуил. 18,9-10.14в.24-25а.30-19,3
В онези дни:
Авесалом се срещна с Давиловите слуги; той яздеше на муле. Когато мулето се вмъкна под клоните на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клоните на дъба, и той увисна между небето и земята, а мулето, което беше под него, избяга. Някой си видя това и обади на Иоав, думайки: „Ето, аз видях Авесалом да виси на дъба.“ И взе Иоав в ръце три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом.
В това време Давид седеше между двете порти. И стражарът възлезе на вратната стреха откъм стената, дигна очи и видя: „Ето, един човек тича“. И стражарят извика и обади на царя. Царят каза: „Отмести се и застани тука“. И той се отмести и застана. И ето, пристигна Хусий и каза: „Добра вест за господаря ми, царя! Господ ти стори днес правда, като те избави от ръката на всички, които бяха застанали против тебе.“
А царят попита Хусия: „Здрав ли е момъкът Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано с враговете на моя господар, царя, и с всички зломисленици против тебе се случи същото, което сполете момъка!“ Смути се царят и отида в стаята над портите и плака и, когато отиваше, думаше тъй: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“
И обадиха на Иоав, че царят плаче и тъжи за Авесалом, своя син, и победата на оня ден се обърна в плач за целия народ; защото него ден народът му да се говори: „Царят скърби за сина си.“ Тогава народът влизаше в града скришом, както се спотайват от срам люде, побегнали от битка.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 85,1-2.3-4.5-6 (О: 1а)
О Наклони, Господи, ухото Си и изслушай ме.
Наклони, Господи, ухото Си, и изслушай ме, защото съм беден и сиромах. Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Своя раб, който се уповава на Тебе. О
Помилвай ме. Господи, защото към Тебе викам всеки ден, Развесели душата на Своя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си. О
Благословен е Господ, задето яви към мене Своята чудна милост в укрепения град. О
Защото Ти, Господи, си благ и милостив, и многомилостив към всички, които Те призовават. Чуй, Господи, моята молитва, и послушай гласа на молбата ми. О
О Алилуя. Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите болести. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Марко. 5,21-43
В онова време:
Когато Исус премина пак с кораб на отсрещния бряг, при Него се събра много народ. И Той беше край морето. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му; и Го моли много, думайки: „Щерка ми е на умиране; дой-ди и възложи върху й ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива.“ Исус тръгна с него. Подире Му вървеше множество народ, и Го притискаха.
Една жена, която страдаше от кръвотечение дванайсет години, и много бе претеглила от много лекари, потрошила всичко, що имала, и не бе получила никаква помощ, а беше й станало още по-зле, като чу за Исуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му. Защото думаше си: „Ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.“ И тозчас пресекна в нея кръвотечението, и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта.
А в това време Исус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: „Кой се допря до дрехите Ми?“ Учениците Му казаха: „Ти виждаш, че народът Те притиска, а питаш:
Кой се допря до Мене? „Но Той гледаше наоколо, за да види оная, която извърши това. Жената пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той й рече: „Дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си.“
Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и казват: „Дъщеря ти умря; какво още правиш труд на Учителя?“ Но Исус, щом ту тия думи, казва на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай.“ И никому не позволи да върви след Него, освен на Петър, Яков и Иван, брат Яковов.
Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда смущение, и плачещи и лелекащи силно. И като влезе, казва им: „Що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.“ А те Му се смееха.
Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето. И като хвана детето за ръка, казва му: „Талита куми, което означава: „Момиче, тебе казвам, стани!“ Момичето веднага стана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години; и се смаяха твърде много. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да й дадат да яде.
Това е слово Господне.