V седмица обикновено време – неделя год. С – 05огС

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ

V седмица – неделя

Година С

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата на пророк Исаия.                                       6,1-2а.3-8

В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. Около Него стояха серафими; всеки имаше по шест крила.

И викаха един към други и думаха; „Свет, Свет, Свет е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава!“ И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите и домът се изпълни с дим.

И казах: „Горко ми! Загинах! Защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста – и очите ми видяха Царя, Господа Саваот!“

Тогава прилете до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника; докосна се до устата ми и рече: „Ето, това се докосна до устата Ти – твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се отчисти.“

И чух гласа на Господа, който казваше: „Кого да проводя? И кой ще отиде заради нас?“ И аз казах: „Ето ме, проводи Мене.“

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 137,1-2а.2авс-3.4-5.7с-8 (О: 1с)

 

О Пея Ти пред ангелите, Господи.

 

Славя Те от все сърце. Господи, задето послуша всички думи на устата ми. Пея Ти пред ангелите, покланям се пред светия храм. O

 

Славя Твоето име за Твоята милост и Твоята истина, защото Ти възвеличи словото си по-високо от всяко име. В деня, когато повиках. Ти ме послуша; всели бодрост в душата ми. О

 

Ще Те прославят. Господи, всички земни царе, когато чуят думите на Твоите уста. И ще възпяват Господните пътища, защото е славата Господня. О

 

Твоята десница ще ме спаси. Господ ще извърши, което е потребно за мене; Господи, Твоята милост е вечна: делата на ръцете Си не изоставяй. О

 

ВТОРО ЧЕТИВО

 

Четене от първото послание на Свети Павел Апостол до коринтяни.                                              15,1-11

Напомням ви, братя. Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите, чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.

Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха; после се яви на Яков, след това на всички апостоли, а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.

И тъй било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.

Това е Божие слово.

 

О Алилуя. Вървете след Мене, казва Господ, и Аз ще ви направя ловци на човеци. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Лука.              5,1-11

В онова време:

Когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симон, помоли го да отплува малко от брега, и като седна, от кораба поучаваше народа.

А когато престана да говори, рече на Симон: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.“ Симон Му отговори, и рече: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, но нищо не уловихме; но на Твоята дума ще хвърля мрежата.“ Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ;

и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Исусови и рече: „Иди си от мене. Господи, понеже съм грешен човек.“ Защото ужас обзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях; тъй също и Якова и Ивана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симон. И рече Исус на Симон: „Не бой се, отсега ще ловиш човеци.“

И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.