IV постна седмица – неделя
Година С
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Исус Навин. 5, 9.10–12
В онези дни: рече Господ на Исус Навин: „Сега Аз снех от вас египетския позор.“ И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиридесетия ден на месеца, вечерта, и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя – безквасни хлебове и печени зърна в същия оня ден. А манната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече манна у синовете Израилеви: през оная година те ядеха произведенията на Ханаанската земя.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 33, 2 – 3. 4 – 5.6 – 7 (O: 9a)
О Вкусете и вижте, колко благ е Господ.
Ще благославям Господа във всяко време, хвалата за Него е в утата ми. С Господа ще се хвали душата ми: ще чуят кротките и ще се развеселят. O
Величайте Господа с мене, и да възхвалим името Му заедно. Подирих Господа, и Той ме послуша и от всички мои опасности ме избави. О
Които обръщаха погледи към Него – просияваха и лицата им няма да се посрамят. Ето, сиромахът викна, – и Господ чу и го спаси от всичките му беди. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от второто послание на Свети Павел Апостол до коринтяни. 5, 17-21
Братя, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново; а всичко е от Бога, който ни примири със Себе Си чрез Исуса Христа и ни даде служението на това примирение, защото Бог примири света със Себе си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христос, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: Примирете се с Бога! Защото Оня, който не знаеше грях, за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Ще стана и ще отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 15, 1 – 3. 11 – 32
В онова време: приближаваха се при Исуса всички митари и грешници да Го слушат.
А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха. „Той приема грешници и яде с тях“.
Но Исус им каза тая притча: “Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота“. И бащата им раздели имота. Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда. И отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини. И той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свинете ядяха, но никой не му даваше. А като дойде в себе си, рече: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм достоен вече да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“ И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син“. А бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете. И докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери“. И взеха да се веселят. А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри: и като повика един от слугите, попита: „Що е това?“ Той му рече: „Брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав“. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: „Ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; но като дойде тоя ти син, който прахоса имота си с блудници, за него ти закла угоеното теле“. А той му рече: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое. А трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери”.
Това е слово Господне.