Декрет за средствата за социална комуникация

Inter mirifica

Пролог

Смисъл на термините

1. Сред чудесните технически изобретения, които човешкото да­рование извлече от сътвореното е Божията помощ, най-вече в наши дни, Майката Църква приема и следи особено старателно по-пряко свързани­те е човешкия дух и предоставящи по-широки възможности за пределно лесно съобщаване на всякакъв род новини, идеи и учения. Сред тези изобретения се открояват средствата, които поради своята природа са в състояние да достигнат и въздействат не само на отделните хора, но и на самите маси и на цялото човешко общество. Така че печатните издания, киното, радиото, телевизията и други подобни могат основателно да бъ­дат наречени „средства за социална комуникация“.

Защо Съборът се занимава с тези въпроси?

2. Майката Църква знае, че ако се използват правилно, тези сред­ства оказват значителна подкрепа на човешкия род, защото действено допринасят както за извисяването и обогатяването на душите, така и за разширяването и укрепването на Божието царство. Но тя знае също, че хората могат да ги използват против промисъла на Бога Творец и да ги насочат към собствената си гибел. И майчиното й сърце е болезнено опе­чалено от пораженията, които лошото им използване много често вече е причинявало на човечеството.

Затова, възприемайки бдителната загриженост на Върховните първосвещеници и епископите относно толкова важен въпрос, Свеще­ният събор счита за свой дълг обсъждането на основните проблеми, ко­ито се отнасят до средства за социална комуникация. И освен това вярва, че предложените от него учение и дисциплина ще бъдат полезни не само за спасението на верните, но и за напредъка на цялото човечество.

Глава I

Разпоредби за правилното използване на средствата за социална комуникация

Задачи на Църквата

3. Тъй като бе основана от нашия Господ Христос, за да донесе спасение на всички хора, Църквата се чувства подтиквана от задължени­ето да разпространява Евангелието. Католическата църква счита за свой дълг, от една страна, да използва средствата за социална комуникация, за да проповядва благовестието на спасението, а от друга, да учи хората да ги използват правилно.

Църквата има следователно изначалното право да използва и притежава тези средства без изключение, доколкото те са необходими или полезни за християнската подготовка и за цялостното й действие за спасение на душите. А светите пастири имат за задача да поучават и водят верните по такъв начин, че те да използват тези средства, така че да осигурят както собственото си спасение и усъвършенстване, така и онова на цялото човешко семейство.

Впрочем, одухотворяването на тези средства с човешки и христи­янски дух, за да отговорят напълно на големите очаквания на човечест­вото и на Божия промисъл, е най-вече задача на миряните.

Морален закон

4. За правилното използване на тези средства е абсолютно необхо­димо всички, които си служат с тях, да познават правилата на моралния ред и вярно да ги прилагат. Така че те трябва да внимават за съдържа­нието, предавано от всяко средство съобразно собствената му природа, а освен това да отчитат всички обстоятелства – като цел, хора, място, време и пр., – при които се осъществява самата комуникация и които могат да изменят или съвсем да променят моралната ценност. Сред тях следва да се открои в частност собственият начин на действие на всяко средство, тоест силата на неговото внушение, която често е такава, че хората – най-вече когато не са достатъчно подготвени – трудно успяват да я доловят, да я овладеят или да я отхвърлят при случай.

Право на информация

5. Затова е особено необходимо всички заинтересовани лица да си изградят правилна представа за използването на тези средства, най- вече по повод някои, все по-спорни днес въпроси.

Първият въпрос се отнася до информацията, тоест търсенето и разпространяването на новините. Несъмнено поради напредъка на днешното човешко общество и все по-тесните връзки на взаимозависи­мост между членовете му информацията се оказва много полезна и дори необходима в повечето случаи. Публичното и своевременно предаване на събитията и фактите действително предоставя на отделните хора из­черпателна и постоянна представа за тях: то прави възможно съдействи­ето на всеки от тях за общото благо и улеснява всеобщия им принос за благоденствието и напредъка на цялото общество. Следователно право­то на информация за онова, което в зависимост от съответните условия се случва на хората било индивидуално, било групово, принадлежи на човешкото общество. И все пак правилното упражняване на това право изисква съдържанието на комуникацията да бъде винаги достоверно и цялостно, като се съблюдават изискванията на справедливостта и любов­та. А що се отнася до начина на комуникация, той следва да бъде честен и подходящ, тоест съвестно да зачита моралните закони, законните пра­ва и човешкото достойнство при търсенето и при разпространяването на новините. И действително, не всяко условие е ползотворно, „а любовта назидава“ (1 Кор. 8, 1).

Изкуство и морал

6. Вторият въпрос се отнася до взаимообусловеността – както се казва – на правата на изкуството и правилата на моралния закон. Тъй като разрастващите се спорове по този въпрос нерядко водят началото си от погрешни учения по етика или естетика, Съборът заявява, че пър­венството на обективния морален ред трябва да бъде зачитано от абсо­лютно всички, защото единствено той превъзхожда и съгласува всички други редове на човешката дейност, колко го и благородни да са те, вклю­чително и реда на изкуството. Единствено моралният ред действително засяга човека в цялото му битие на надарено с разум Божие творение, призвано към свръхестествена цел, и ако изцяло и вярно се съблюдава, води човека до постигане на съвършенството и на пълната радост.

Разискване на моралното зло

7. И накрая, чрез средствата за социална комуникация разказва­нето, описанието и представянето на моралното зло несъмнено могат да допринесат за по-задълбочените познание и анализиране на човека, за проявяването и възхваляването на истинното и доброто в цялото им ве­ликолепие, като така се получат впрочем по-удачни драматични ефекти. И все пак, за да бъдат по-скоро полезни, отколкото вредни за душите, те следва строго да се съобразяват с моралния закон, най-вече ако става дума за неща, които изискват известна сдържаност или по-лесно пораж­дат необуздани страсти у наранения от първородния грях човек.

Обществено мнение

8. Тъй като общественото мнение упражнява днес огромно влия­ние в частния и обществен живот на гражданите от всякаква среда, е не­обходимо всички членове на обществото да изпълняват и в тази област собствения си дълг към справедливостта и любовта. Затова те следва да използват средствата за социална комуникация, за да съдействат за из­граждането и разпространяването на правилно обществено мнение.

Задължения на потребителите

9. Всички потребители – тоест читатели, зрители, слушатели, – които получават по личен и свободен избор разпространяваните от тези средства съобщения, имат особени задължения. И действително, по свой избор те всячески следва да благоприятстват всичко, което притежава реална морална, културна или художествена ценност, и да избягват всич­ко, което би могло да стане причина или повод за собственото им духов­но увреждане, или да застраши други хора с лошия си пример, или да възпрепятства добрите съобщения и да насърчава лошите. Последното се случва най-често, когато със собствени пари се поддържат хора, които използват тези средства единствено съгласно критериите за печалба.

За да съобразят поведението си с моралния закон, потребителите не следва да пренебрегват задължението своевременно да се информи­рат за отношението на компетентните власти към тези въпроси и да им се подчиняват съгласно правилата на праведната съвест. И прибягвайки до подходящи средства, ще съумеят да насочат и изградят собствената си съвес I така, че по-лесно да устояват на не особено почтените влияния и уверено да следват добрите.

Задължения на младежите и на родителите

10. Потребителите, и особено по-младите от тях, следва да свикнат с умереното и дисциплинирано използване на тези средства. Освен това те следва да поискат по-добре да разберат видяното, чуто­то, прочетеното. Следва да го обсъждат с възпитателите си и с компе­тентните лица, за да се научат правилно да го преценяват. А родите­лите не трябва да забравят своя дълг старателно да внимават за това представленията, печатните издания и пр., насочени против вярата и добрите нрави, да не влизат вкъщи и децата им да не се сблъскват с тях на друго място.

Задължения на авторите

11. Особена морална отговорност за правилното използване на средствата за социална комуникация се пада на журналистите, писате­лите, актьорите, режисьорите, издателите и продуцентите, програмните директори, разпространителите, производителите и продавачите, крити­ците, с една дума, на всички, които по един или друг начин участват в подготовката и разпространеняването на съобщенията. Очевидно е как­ви и колко големи са отговорностите, които следва да бъдат отредени в днешните условия на всички тези категории хора, тъй като те имат възможност да насочват човечеството към доброто или злото с разпрос­траняваните информации или с оказвания натиск.

Затова те ще трябва така да съгласуват собствените си икономи­чески, политически и художествени интереси, че никога да не вървят против общото благо. За по-лесното постигнане на този резултат ще бъде добре да се присъединят към професионални сдружения, способни да наложат на членовете си зачитането на моралните закони в тяхната професионална дейност и задължения и ако е необходимо дори да им наложат съблюдаването на „морален кодекс“.

Тези лица никога не трябва да забравят, че голяма част от техните читатели и зрители са младежите, които се нуждаят от печатни издания и от представления, предлагащи почтени развлечения и насочващи ду­шата им към по-висши идеали. Освен това следва да внимават за пове­ряването на религиозните съобщения на достойни и добре подготвени лица и за осъществяването им с нужното уважение.

Задължения на гражданските власти

12. Особени задължения в тази област имат гражданските власти с оглед на общото благо, към което са насочени тези средства. И дейст­вително, самата власт е натоварена със защитата и покровителството, особено що се отнася до печатните издания, на истинската и справед­лива свобода на информацията, безусловно необходима за напредъка на днешното общество; с насърчаването на религиозните, културните и художествените ценности; с осигуряването на потребителите на свобод­ното използване на законните им права. Освен това гражданската власт има за задача подкрепянето на онези инициативи, които поради голямата си полезност, най-вече за младежта, не могат да бъдат осъществени без нейното съдействие.

И накрая, самата обществена власт, която с пълно право се инте­ресува от благосъстоянието на гражданите, е длъжна също справедливо и проницателно да осигури с обнародването на законите и действеното им прилагане злоупотребата с тези средства да не застрашава сериозно обществения морал и напредъка на обществото. Подобна внимателна намеса не накърнява свободата на отделните хора или на групите, най- вече когато липсват сигурни гаранции от страна на онези, които профе­сионално използват тези средства.

Следва да бъдат взети специални мерки за защита на юношите от вредните за възрастта им печатни издания и представления.