ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕ
III седмица – петък
Година II
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из втората книга на Самуил. 11,1-4а.5-10а.13-17
След година, през времето, когато царете излизат на война, Давид прати Иоав и слугите си с него и всички израилтяни; и те поразиха амонитци и обсадиха Рава; а Давид остана в Йерусалим.
Веднаж привечер, като стана от леглото си, Давид се разхождаше по покрива на царския дом и от покрива съгледа жена, която се къпеше; а жената беше много хубава. Давид прати слуги да узнаят, коя е тази жена? И казаха му: „Това е Вирсавия, Елиамова дъщеря, жена на хетееца Урия.“ Давид прати слуги да я вземат.
Тая жена се върна у дома си и стана непразна и прати да обадят на Давид и да кажат: „Непразна съм“.
Тогава Давид прати да кажат на Иоав: „Прати при мене хетееца Урия.“ И Иоав прати Урия при Давид. Урия дойде при него и Давид го разпита за положението на Иоав, за положението на народа и за хода на войната. Давид каза на Урия: „Иди у дома си и си умий нозете“. Урия излезе из царския дом, и след него отнесоха и царско ядене. Но Урия преспа при вратата на’царския дом заедно с всички слуги на господаря си и не отиде у дома си. Обадиха на Давид и казаха: „Урия не отиде у дома си.“ И Давид го покани, и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със слугите на своя господар, а у дома си не отиде.
Сутринта Давид написа писмо до Иоав и го прати по Урия. В писмото написа тъй: „Поставете Урия там, дето има най-силна битка, и отстъпете от него, за да бъде ударен и да умре.“
Затова, когато Иоав обсаждаше града, постави Урия на такова място, за което знаеше, че там има храбри мъже. Излязоха от града мъже, удариха се с Иоав, и неколцина от народа, от Давиловите слуги, паднаха; убит бе също и хетеецът Урия.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 50,3-4.5-6а.6ас-7.10-11 (О: срв За)
О Помилвай ни, Господи, защото съгрешихме.
Помилвай ме, Боже, по милостта Си; и по многото Си щедрости изглади беззаконията ми. Напълно ме умий от моята вина, и очисти ме от моя грях. O
Защото беззаконието си аз съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе едничкия съгреших, и що е лошо, пред Тебе извършиха. О
Тъй че ти си справедлив в Твоята присъда; безукорен, когато съдиш. Ето във вина съм роден, и в грях ме зачена моята майка. О
Дай ми да чуя радост и веселие, и да се радват съкрушените кости. Отвърни лицето Си от греховете ми, и заличи всичките ми беззакония. О
О Алилуя. Благословен си. Отче, Господарю на небето и на земята, защото си открил на малките тайните на царството. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Марко. 4,26-34
В онова време:
Казваше Исус на народа:
„Царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа. А когато узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.“
И казваше: „На какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най – малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по – голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.“
И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат; без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
Това е слово Господне.