III Пасхална Неделя
Година А
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене от деянията на Апостолите. 2,14.22 – 28
В деня на Петдесятница, Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори:
„Мъже Юдеи и вие всички, които живеете в Иерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми.
Исуса Назорея, мъж засвидетелствуван пред вас от Бога със сила, чудеса и личби, що ги Бог стори чрез Него между вас, както и сами знаете, Него по определената воля и предвидение Божие предаден, вие хванахте и, след като приковахте с ръце на беззаконници, Го убихте.
Но Бог Го възкреси, като освободи от родилните болака на смъртта, понеже тя не можеше да го удържи. Защото Давид казва за Него:
„Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да се не поклатя. Затова се възрадва сърцето ми, и се развесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда; защото ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще допуснеш Твоят Светия да види тление. Ти ми си дал да позная пътищата на живота, и Ти ще ме изпълниш с радост чрез лицето Си.“
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 15,1-2а и 5. 7 – 8.9 – 10.11 (О 11a)
О Господи, Ти ще ми посочиш пътя на живота.
Пази ме, Боже, защото на Тебе се уповавам. Казах на Господа: „Ти си Господ мой, Господ е дал от моето наследие и моята чаша: Ти държиш моя жребий. O
Ще благославям Господа, който ме е вразумил; Дори и Нощем ме учи моята вътрешност. Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, няма да се поклатя. О
Затова се възрадва сърцето ми, и се възвесели езикът ми; а още и плътта ми ще почива в надежда. Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада, и не ще дадеш на Твоя Светия да види тление. О
Ти ще ми посочиш пътя на живота, пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от първото послание на Свети Петър Апостол. 1,17-21
Възлюбени
Ако вие наричате Отец тоя, който нелицеприятно съде всеки по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване, като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като Агнец Христос, който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас, повярвалите чрез Него в Бога, който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.
Това е Божие слово.
О Алилуя. Господи Исусе Христе, открий ни Писанията; стори да гори сърцето ни, когато ни говориш. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Лука. 24,13-35
В същия ден двама от учениците Исусови отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадий далеч от Иерусалим, и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, сам Исус се приближи и вървеше с тях. Но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. А Той им рече: „Какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“
Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: „Ти ли си само странник в Иерусалим и не се узнал това, което е в него станало през тия дни?“
И попита ги: „Koe?“
Те Му отговориха: „Което стана с Исуса Назарееца, който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и иелия народ. Как нашите първосвещеници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
А ние се надявахме, че Той е Оня, който щеше да избави Израил; но при всичко това днес е вече трети ден, от как стана това; па и някои жени от наите ни слисаха; те ходили рано на гроба, и не намерили тялото My; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив. И някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както жените казаха, ала Него не видели.“
Тогава Той им рече: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророиите! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ И като начена от Мойсей и от всички Пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
И те се приближиха до селото, в което отиваха, а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък. Но те Го задържаха, като казваха:
„Остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали“. И Той влезе, за да остане с тях. И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше. Тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. И те си казаха един на друг: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“
И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха единайсетте и ония, които бяха с тях, да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
Това е слово Господне.