Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, за да се не алените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълго търпение наследяват обещанията.
Бог, когато даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по – горен, в когото да се закълне, закле се в Себе си, думайки: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа.“
И тъй, с дълго търпение Авраам получи обещанието. Човеците се кълнат в по – горен от тях, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната си воля, си послужи с клетва, та чрез две неизменни неща, в които е невъзможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, която за душата ни е като непоклатима и яка котва и която влиза най – вътре зад завесата, където Исус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 110,1-2.4-5 и Юс (О: 5в)
ОГоспод вечно помни своя завет.
Ще Те славя. Господи, от все сърце, в съвета на праведните и в събранието. Велики са делата на Господа, многожелани за всички, които Те обичат. O
Паметни направи Той Своите чудеса; милостив и щедър е Господ. Храна дава на онези, които Му се боят; Той вечно помни своя завет. О
Той прати избавление на своя народ, установи на веки Своя Завет. Свето и страшно е Неговото име! Неговата хвала ще пребъде вечно. О
О Алилуя. Отец на нашия Господ Исус Христос да просвети очите на сърцето ни, за да познаем, каква е надеждата на нашето призвание. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Марко. 2,23-28
И случи се Господ да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове. А фарисеите Му рекоха:
„Виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?“
Той им рече: „Нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатар и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него?“
И думаше им: „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата; тъй че Син човеческий е господар и на съботата.“
Това е слово Господне.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.