II Рождественска Неделя

Втора Рождественска Неделя

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата Премъдрост на Исуса, син Сирахов.                   24,1-4.12-16

Премъдростта ще прослави себе си и между народа ще бъде възхвалена. В църквата на Всевишния тя ще отвори уста и пред неговото воинство ще прослави себе си, и всред народа ще бъде възвисена, и в светото събрание удивлявана; в множеството избрани ще бъде възхвалена и всред благословените благословена.

Тогава Създателят на всичко ми заповяда, и Оня, който ме е създал, ми посочи спокойно жилище и рече: „Посели се в Яков и приеми наследството в Израил“. Преди вековете, в началото, Той ме произведе, и аз не ще се свърша до века, аз служих пред Него в светата скиния.

И тъй се утвърдих в Сион, той ми даде покой във възлюбения град и в Иерусалим е моята власт. И аз се вкорених в прославения народ, в наследствения дял на Господа и в събранието на светите е моето пребиваване.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 147, 12 – 13.14.15.19 – 20 (О: Йо 1,14)

 

О Словото стана плът и живя между нас.

 

Хвали, Иерусалиме, Господа, Хвали Сионе, твоя Бог. Защото Той укрепява заворките на твоите порти, благославя твоите синове всред тебе. O

 

Той утвърдява в твоите предели мир и с тлъста пшеница те насища. Праща на земята своето слово, неговото слово бързо върви. О

 

Той яви своето слово на Яков, своите наредби и своите съдби – на Израил. На никой друг народ Той не е сторил това, и неговите съдби те не знаят. О

 

ВТОРО ЧЕТИВО

 

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни.          1,3-6.15-18

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата, както и ни избра чрез Него, преди да се свет създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов, както предопредели да ни осинови за Себе си чрез Исуса Христа, по благоволение на своята воля, за да бъде хвалена славата на Неговата благост, с която Той ни е облагодетелствувал чрез своя Възлюбен Син.

Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта към всички светии, не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си; та Бог на нашия господ Исус Христос, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светините.

Това е Божие слово.

 

О Алилуя. Слава на тебе, Христе, проповядван на народите; Слава на тебе, Христе, приет с вяра в света. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Лука.              1,1-18

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То Беше в началото у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците; и светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иван. Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.

Съществуваше истинската светлина, която иросветява всеки човек, идващ на света. В света беше и светът чрез Него стана, но светът Го не позна: дойде у своите си, и своите Го не приеха.

А на всички ония, които Го ириеха – на вярващите в Неговото име – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от иохот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, иълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Иван свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: „Тоя беше, за когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше  по-напред от мене.“ И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат. Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлезе чрез Исуса Христа.

Бога никой никога не е видял. Единородният Син, който е в недрата на Отца, Той го обясни.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.